"Свекърва "

към отзиви в пресата

от Антон Страшимиров

комедия

постановка Ивалин Димитров

Действащи лица и изпълнители /по автор/:

Велчо – Свилен          Стефан Борисов

Дечка                           Янислава Линкова

Костанда                    Галя Александрова

Павел Кереков            Георги Райчев

Г-жа Керекова          Миленка Сотирова

Баба Неделя                Елена Азалова

Дафинка                      Светла Тодорова

Поручик Дойчинов     Иван Калошев

и Духов оркестър - Стара Загора /Старозагорската музика/

диригент Тенчо Жечев

„В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички евро­пейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща. И това тегли една черта в българския бит, която е съвсем необяснима за чужденците (даже за най-близките нам — руси и сърби). В интимния семеен мир авторитетът на майката у нас бие тоя на бащата. . . И българската майка, привързана към челядното стопанство с посочените битови привилегии, след смърт­та на своя съпруг (или даже приживе на такъв) „командари” в челядта, т. е. явява се като властна над сина си и, значи, също над неговата невеста. А оттам иде крамола — и народът е създал поговорка — „две жени под една стряха не събирай”. Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна.

Към края на 90-те години от миналия век в София се от­криха курсове за акушерки. Те се изпълниха с дерайлирали (първи!) девици. За тях се шушукаше вече в цялата страна: надеждата им да стъпят в брак била в подмамване на чужд съпруг. . .

Така построих комедията си „Свекърва”: битовото зло от векове преплетох с новите прояви в живота”                                 Из  „Творчество и живот” А. Страшимиров

ПРОЛОГ-РЕЦИТАЦИЯ

            „Режисьор (на рампата, пред спусната завеса чете, седнал на стол). Три века богомилска ерес… И преследвания, мъчилища, гибел върху огнени клади… И масови забягвания в чужбина!

Три века! Едно след друго българските семейства са се лишавали от своите стопани, жените — от своите съпрузи и децата — от своите бащи.

Ето така българският бит е дошел до една странност, непозната в живота на никой друг европейски народ.

В интимния семеен мир днес авторитетът на българската майка е по-голям от тоя на бащата — и то еднакво спрямо мъжката и женска челяд! Силата на този авторитет продължава и след като синовете се задомят. Нещо повече: старата майка простира своята власт и върху доведената снаха. И се получава трагично състояние, изразено от общ повик в българския бит: „Пази боже от свекърва!“

А знайно е, че във всички европейски народи (включително и у най-близкия до нас — сърбите) битовият повик е: „Пази боже от тъща!“ Изключение правят само израилтяните в европейските страни. И в техния бит днес поради религиозните преследвания в средните векове авторитетът на майката в интимния семеен живот е изместил авторитета на бащата. Така битовият повик и сред евреите днес е: „Пази боже от свекърва!“

Тази изключителна особеност на българския бит е дадена в комедията, която ще играем тази вечер. Четвърт век вече тя не слиза от българската сцена, играна е и в последното българско село, а мина и в чужбина. Този успех на нашата комедия не се дължи само на „сляпо вдъхновение“. По признанието на автора й той е работил комедията си „Свекърва“ с пълно съзнание, че прави значително завоевание за българските поколения: открива им основните черти в характера и в психологията на нашия народ. А неоспорима е мъдростта, която крие възгласът: „Познайте си народа, за да познаете себе си!“

Антон Страшимиров 1932

 

Антон Тодоров Страшимиров – писател, драматург и публицист

Антон Тодоров Страшимиров (15.06. 1872, Варна - 07.12.1937, Виена).

Роден в семейството на зидар, преселник от Разложко. 13-годишен напуска родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи до 9 клас в Разград, след това в Земедеделското училище в Садово, което напуска. През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Редактира в. "Глас от Изток" (Бургас). През 1895 заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география. Гимназиален учител във Видин (1898-1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. "Праг" (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900); уволнен от педагогическото у-ще (заради спречкване с кмета) със забрана да учителствува. Участвува в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Редактира в. "Реформи", орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. "Звезда", издава сп. "Културно единство" (Солун). През 1902 заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите 2 г.) на сп. "Демократически преглед". От 1901 издава сп. "Наш живот". Участвува в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и I световна война е военен кореспондент; сътрудничи на в. "Военни известия" и сп. "Отечество". Редактира (1921) сп. "Наши дни", което отразява културния живот в България след войните. Създава и редактира (1922-1923) "Българска общодостъпна библиотека". След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив "Клаха народа, както и турчин не го е клал" - акт на гражданска смелост и достойнство. Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Неподкупната му авторска и гражданска съвест го издига на върха на обществените събития. Дейно сътрудничи на сп. "Пламък" на Гео Милев; печата във в. "Звезда" и в. "Новини". През 1926 под редакцията на Страшимиров излиза в. "Ведрина".

Из историята по написването на „Свекърва”

Антон Страшимиров пише комедията „в скрито швейцарско селище”, където намира убежище в края на м. януари 1905 г. след публикуването на „30-те обидни за царското височество” негови статии. На същото място създава драмата „Отвъд” и довършва „Над безкръстни гробове”, с които участвува в театрал­ния конкурс по случай предстоящото откриване на новопострое­ната сграда на Народния театър в София.

„Този упорит труд имаше горчиви подбуди: бях задлъжнял до уши, гонеха ме изпълнителни листове (някои и за чужди бели гаран­ции). А театралният конкурс ми обещаваше златни планини: ос­вен премията от 2000 лева още и 40% от брутния приход на първите десет представления. Можех изведнаж да се разплатя и да се видя осигурен за цял живот.Прочие трябваше на всяка цена да спечеля конкурса. А това бих могъл само ако подведа конкурсната комисия, т. е., ако тя не подозре, че представените пиеси са мои (много ме бяха нагрозили!). . . Реших: ще пратя на конкурсната комисия „Над безкръстни гробове” със свой почерк — и хората ще знаят, че в нея ми са амбицията и надеждите. А „Отвъд” и „Свекърва” бяха строга домашна тайна. Поверих на един наш студент-толстоит преписа на „Отвъд”, а „Свекърва” се преписа от сестрата на же­на ми — студентка тогава в Женева. На конкурсната комисия в София „Отвъд” бе изпратен от Париж, а „Свекърва” от Же­нева. Сам аз се върнах в София и оттук лично предадох „Над безкръстни гробове”.              В секретното пликче аз бях на­писал за автор на двете пиеси името на жена си с бащиното й презиме (боях се от запор върху премията). Значи, можах да запазя тайната даже след спечелване на конкурса.”                       Из  „Творчество и живот”А. Страшимиров

Но Антон Страшимиров, споделя тайната си пред Трифон Кунев, с което слага начало на остра публична полемика с конкурента си Тодоров и променя първоначалния развой на събитията.

 „Въпреки че бе решено новият Народен театър да бъде открит с пиесата, която получи първа премия - в случая „Отвъд”, — съобщава се, че комисията намира, че нито една от премираните три пиеси няма такива качества, необ­ходими за откриване театъра с нея”.  

Из в. „Ден” (бр. 853 от 21 май 1906 г.).

Комисията се събира отново на 27 май, за да реши: „. . . да препоръча за премия от 700 лева само „Свекърва” — и то главно с оглед слабото състояние на българската комедия. Комисията е на мнение, че може да се даде по една сума от 400 лева и на авторите на „Отвъд” и ”Първите”.                     

  Из в. „Ден”(бр. 863 от 31 май1906 г.).

За да излезе от неудобния конфликт на Иван Вазов се възлага написването на пролога „Славата на из­куството” за откри­ването на Народния театър на 3 януари 1907 г.. Премираните пиеси щели да бъдат представени по-късно през сезона . . .

Поради всичко това „Свекърва” е изиграна за първи път на 21 февруари 1907 г. от варненската общинска трупа, а в Народния театър, за когото е била написана и от който е била наградена с първа награда - на 23 април 1907 г. – месец след отличената с трета награда драма на Тодоров — „Първите”!

В първата постановка на „Свекърва” в Народния театър участвуват: А. Будевска (Костанда), Ив. Попов (Велчо-Свилен), Т. Стойчева (Денка), Ек. Злата рева (баба Неделя), Гено Киров (Кереков), К. Стоянова (Керекова). В. Игнатиева (Дафинка), Т. Танев (Дойчинов), Цв. Манчев (лекарят), Н. Бъчварова (аку­шерката).