Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

...

"Само за жени"

от Дарио Фо

режисьор - проф. Андрей Аврамов

костюми - Теодора Лазарова

музика - Любомир Денев

ПРЕМИЕРА - 9 февруари 2012 г.

в ролите:
Елена Азалова
Светла Тодорова
Галя Александрова
Ивелина Колева
Христофор Недков
Иван Калошев
Стефан Борисов

За пиесата:

В края на 1997 год. италианският драматург, актьор и режисьор ДАРИО  ФО бе удостоен с Нобеловата награда за литература. В мотивите на Шведската академия пише: „…Дарио Фо страстно и полемично разкрива битието на съвременния човек… Творчеството му е уникална смесица от сатира и сериозност, която разбулва недъзите на обществения живот.”

Самият Дарио Фо казва: „Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат.”

През 1977 год. Дарио Фо, заедно със съпругата си – актрисата Франка Раме, слага началото на телевизионна поредица наречена „Да поговорим за жените”. В това предаване под формата на скечове, монолози и диалози те разглеждат специфично женски проблеми. Това е чудесна възможност Франка Раме да създаде поредица от роли, които не са обичайните „поддържащи роли”, изиграни от нея в повечето пиеси на Дарио Фо, а също да се заеме по-подробно с темата за мястото на жената в съвременното общество. По-късно се появява спектакълът „Тя, къщата, леглото и църквата”, след който Франка Раме става творчески по-независима и все по-рядко участва в пиесите на мъжа си. Често дори двамата гастролират по отделно в различни държави – всеки със своите моноспектакли.

Спектакълът „САМО ЗА ЖЕНИ” е създаден по пет едноактни пиеси и монолози написани от знаменитата двойка в различни години и играни в различни комбинации. „Дневникът на Ева” е преработка на едноименния разказ на Марк Твен, „Направих си пластична операция” и „Прогноза за изнасилванията” са от ТВ-предаване през 1988 г., „Един обикновен ден" е играна за пръв път в Театро Нуово в Милано през 1986 г., а „Една самотна жена” е от цикъла „Тя, къщата, леглото и църквата”.

„Никога не бих могъл да създам достатъчно убедителни женски характери, ако не ги пишех за Франка. Тя е чудесен критик и има изключително тънък театрален слух. Това не е случайно: тя, почти в буквалния смисъл, е родена на сцената и веднага подушва аромата на спектакъла. Приносът на Франка, не само за изграждането на образите, които пряко я засягат, но и за цялостната конструкция на комично-гротескните ситуации в пиесите, винаги е бил много важен за мен”            

                                                                                             ДАРИО  ФО

„Струва ми се, че аз добре разбирах положението на жените, особено в качеството си на съпруга на такъв известен актьор като Дарио Фо. Това означаваше цял живот да бъда на второ място, без право на свой собствен избор.”                                                                                   

                                                                                               ФРАНКА РАМЕ

Театърът на Франка Раме не се занимава с отношенията между жените нито с противоречията между майка и дъщеря (така скъпи на авангарда на феминисткото движение). Въпреки че нейният феминизъм акцентира главно въпроса за властта в междуполовите отношения, той е далеч от елементарните анти-мъжки позиции. Тя търси същината на женската проблематика между властта и свободата, насилието и любовта, привичното и автентичното…

„Тези едноактни пиеси и монолози са определено комични и гротескни. Ние, жените цели 2000 години само сме плакали. Нека най-сетне се посмеем, пък било и над самите себе си… Молиер казва: „ Когато гледате трагедия, вие се вживявате, съчувствате и плачете. После се връщате у дома и казвате: „Как хубаво си поплаках тази вечер.” и заспивате здрав сън. Социалното значение на видяното в театъра се е изпарило.” Но ние ви караме да се смеете, а за това е нужен буден мозък. В него лесно се забиват гвоздеите на смисъла. Надяваме се тази вечер някой или някоя от вас да се прибере в къщи с пирони в мозъка.”                                                                                       

                                                                                        ФРАНКА  РАМЕ

„Почти всички монолози са написани на четири ръце от мен и Франка. Често тя предлагаше някоя идея, аз я развивах, после спорехме и обсъждахме и накрая на мен се падаше задачата да поставя всичко на сцената. Друг път Франка предлагаше нещо написано то самата нея, аз противопоставях моето мнение и тя доразвиваше нещата. Но най-голямата обработка ставаше на сцената по време на представленията. Вечер след вечер Франка, с помощта на публиката, която винаги е най-ценният ни сътрудник,  тя променяше ритъма, структурата на репликите, съкращаваше или добавяше нови пасажи… И често, след няколко месеца текстът биваше изцяло променен…

Жорж Фейдо казва, че да пишеш текстове за женски персонажи е непосилен труд, защото много е трудно да се преобразиш в жена, като приемеш освен кожата и мозъка й. За мен това беше по-скоро лесно, тъй като мозъкът за преобразяването съм си го имал винаги в къщи – мозъкът на Франка!”                                                                             ДАРИО  ФО