Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

"Марихуаната на мама е най-добра"

по Дарио Фо

комедия

сценичен вариант и постановка: Андрей Аврамов

музика: Любомир Денев

участват: Галя Александрова, Ивалин Димитров, Цветомир Черкезов, Иван Калошев, Христофор Недков, Георги Райчев

Галерия

Dashterja i bashtaDjadoDjado i priatelDjado maika i vnucheGashti doluGashti dolu 1Marihuanno shtastieMarihuanno shtastie 1Vlakche s marihuanaSkorpionSkorpion 2Skorpiona na djado

Към автора...

Дарио Фо (р.1926). Италиански актьор, композитор, драматург и режисьор.

"Марихуаната на мама е най-дабра" - Дарио Фо в ролята на Дядото

         Блестящ актьор, майстор на импровизациите, режисьор, сценограф  и автор на музиката към някои от спектаклите си, Дарио Фо е най-популярният жив италиански драматург, чиито творби се играят в 54 страни. Написал е над 70 пиеси. Театърът му е дълбоко свързан с националната традиция на комедия дел арте, с фарсовото начало. Преплитане на реалност и фантастика, гротеска, буфонада и бравурен ритъм са характерни за творчеството му.

     Дарио Фо е роден в малкото италианско градче Сан Джано. Учи в Художествената гимназия в Брера, а после архитектура и от 1953 г. трайно се свързва с театъра. За първи път привлича вниманието на публиката с „Пръст в окото” – арлекиниада, в която Фо комбинира гегове, песни и философия.

През 1951 год. среща актрисата Франка Раме, която става негова жизнена и творческа спътница и муза. С нея основават последователно няколко театрални формации, като играят главно в Милано. Многобройни са турнетата им в Италия и в над 70 страни по света. Фо участва в ТВ и радио поредици, снима се във филми, пише книги, поставя опери… През 1980 год. заедно с Франка и сънът им Якопо основават Libera Universita di Alkatraz.

ЗА  ДАРИО  ФО  И  „МАРИХУАНАТА  НА  МАМА…”

  На 9 октомври 1997 година на Дарио Фо е присъдена Нобеловата награда за литература. В мотивите на Шведската академия се казва: „…Дарио Фо страстно и полемично разкрива битието на съвременния човек… Творчеството му е уникална смесица от сатира и сериозност, която разбулва недъзите на обществения живот.” Това определение с пълна сила важи и за комедията „Марихуаната на мама е най-добра”. Пиесата е създадена през 1976 год., когато проблемът с наркоманията става особено болезнен в Италия, където мафията слага ръка върху преработката и разпространението на дрогата. Неочакваният подход на автора – да напише комедия на една толкова парлива тема, е оръжието на пиесата. Там където назиданието и нравоучението предизвикват обратна негативна реакция, смехът и иронията правят хората съпричастни. Като жанр „Марихуаната на мама…” граничи с фарса, но Дарио Фо не спестява жестоките истини за отношението на обществото и властта към този проблем. Когато драмата на младите наркомани се превръща в доходен бизнес за групировки и институции, явлението престава да бъде само медицинско. И тогава фарсът става трагичен, а смехът – горчив. Самият Дарио Фо казва: „Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…”

„НОБЕЛОВИЯТ ПРИСМЕХУЛНИК”

 „Бог е шегобиец!” – обяви Дарио Фо при получаването на Нобеловата награда за литература за 1997 г., очевидно доволен от гнева на Ватикана по повод награждаването на един артист, който редовно осмива Папата. Не само официалната църква бе скандализирана от решението Фо да стане Нобелов лауреат. Консервативните политици и академици, често мишена на шутовското остроумие на автора, също отхвърлиха наградата. Но за Дарио Фо това неодобрение само издигна престижа на наградата. Когато той нарече бог „шегобиец”, той употреби думата „guillare”, която е трудно преводима. Тя произлиза от средновековното название на пътуващите артисти, които в своите спектакли са осмивали несправедливостта на феодалното общество. Чрез силата на смеха тези комедианти се подигравали с помпозната власт… Решението на Шведската академия да отличи Дарио Фо за постижения в областта на литературата е историческо признание за театъра, който често е смятан за незаконородено дете на литературата. За първи път тази награда се присъжда на актьор. Това смело и противоречиво решение косвено включва в съвременната дефиниция на литературата  енергията на живото слово. Всички пиеси създадени от Дарио Фо са добили своя окончателен вид след общуването със зрителите… Това е една вътрешно активна литература в най-древния и най-модерния смисъл на думата…

                           Из статията на Рон Дженкинс в сп. „Америкън тиатър”

„НЕ СЪВСЕ СЛУЧАЙНО ПРИЗНАНИЕ ЗА ЕДИН АНАРХИСТ”

За първи път честта да бъде лауреат на Нобеловата награда за литература бе оказана на един актьор и клоун. Дарио Фо е също и драматург, но той получи международната си известност като изпълнител на собствените си комедии. Съчетаването на всичките му театрални превъплъщения (той е и режисьор и сценограф) е отличителната черта на неговото творчество.

   Повече от 50 години той е един присмехулник, професионален „стършел” с остро сатирично жило, насочено срещу корупцията, алчността и лицемерието, главно по високите етажи на властта…

   Поставен до такива уважавани носителин на Нобеловата награда като Бекет и Пирандело , изборът на Дарио Фо изглежда необичаен. Отговорът на самия Фо е типичен: да бъде в такова обкръжение за него е „шашардисващо”… С тази награда Шведската академия разшири границите на литературата и подчерта присъствието на театъра в нея. Наградата узакони света на спектакъла и на политическата сатира.

   Дарио Фо е създал над 50 пиеси, някои от които в сътрудничество с Франка Раме – негова съпруга и партньорка на сцената. Три от тях – „Няма да платим!..”, „Случайната смърт на един анархист” и „Грешката е вярна”, както и моноспектакъла „Мистеро Буфо” са крайъгълни камъни в неговата кариера. Но нито една от творбите му не са „свещен” текст – най-малко за самия автор. Дарио Фо насърчава постановчиците на неговите пиеси да импровизират и променят, както прави самият той когато ги играе…

    Тези, които се опитват да омаловажат Дарио Фо си затварят очите за неговото кипящо остроумие и морални послания. По натура той е социален реформатор. Подобно на героя си от „Случайната смърт на един анархист”, той изхвърля през прозореца всички секретни досието и провъзгласява: „Справедливостта пристига!”…

                                             Из статия на Мел Гюсоу в. „Ню Йорк Таймс”

Към режисьора...

Проф. Андрей Аврамов (1943)

Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов", със специалности "Актьорско майсторство" (1967) и "Режисура" (1979).

Работи като режисьор в Младежкия театър (1969-1989).

Има над 80 театрални постановки в софийски и извън столични театри на пиеси от Щекспир, Едуардо де Филипо, Дарио Фо, Нийл Саймън, Майкъл Фрейн, Алън Ейкборн, Питър Шафър и др.

Един от първите в българския театър, който системно се занимава с мюзикъл, поставя: "Оливър!" от Лайънъл Барт (2007), "Хепи енд" от Вайл-Брехт (1998), "Лимонаденият Джо" от Бърдечка-Кирил Дончев (1994), "Веселите музиканти" от Ал. Владигеров (1996), "Йестърдей" (2001) и "Божи гяволии" от Любомир Денев (1995), "Архангелите не играят флипер" от Фо-Ал. Бръзицов (2005); мюзикъли със студенти: "Утре в десет" (1983) и "Законът на джунглата" (1997) от Любомир Денев, "Chicago"от Джон Кендър (2007), "Dreamgirls" от Хенри Кригер (2008).

Режисьор на ТВ-постановки и филми: "Истината, само истината!" от Д. Ал, "Червено и кафяво" от Иван Радоев, "Всяка есенна вечер" от Ив. Пейчев, "Делото Опенхаймер" от Хайнар Кипхард, "Магия'82", сц. Боян Папазов, "Гео Милев - пламенният”.

Негови спектакли гастролират в Италия, Гърция, Русия, Германия, Чехия.

Носител на: Награда за режисура на Съюза на артистите в България (1980,1985,1987), Голямата награда на Международния ТВ фестивал „Златна ракла" (1982), Награди на национални театрални прегледи (1985,1987).

Професор по "Актьорско майсторство" и "Сценична реч" в катедра "Поп и джаз" на Националната музикална академия "Панчо Владигеров" от 1990 г.

АНДРЕЙ АВРАМОВ И ДАРИО ФО

      Режисьорът Андрей Аврамов очевидно е най-ревностният почитател на Дарио Фо в българския театър. Досега е поставил девет негови пиеси, някои от които по няколко пъти:

• „Архангелите не играят флипер” – Младежки театър, Габрово, Пазарджик

• „Няма да платим, Няма да платим!” – Театър 199

• „Грешката е вярна” – Младежки театър, Хасково, Пазарджик, Пътуващ театър

• „Шофьор за дами” – Пазарджик, Пътуващ театър, Хасково, Благоевград

• „Едно на лице, две наопаки” – Малък градски театър „Зад канала”

• „Само за жени” – Пътуващ театър, Ловеч

• „Само за мъже” – Пътуващ театър

• „Случайната смърт на един анархист” – Младежки театър

• „Марихуаната на мама е най-добра”  поставя за втори път. Първата реализация  е в Държавния пътуващ театър през 1998 година и спектакълът все още се играе вече 12 години.

       На старозагорска сцена Андрей Аврамов гостува за трети път. Предишните му постановки са „Голямото наследство” от Алън Ейкборн (2001 г.) и „Шум зад кулисите” от Майкъл Фрейн (2004).

 

Нещата за които е добре да си помислите преди спектакъла

Задължителна информация за родители

Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски ( съцветия) на растението индийски коноп (Cannabis indica), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психо-активното им въздействие.

Из Уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Задължителна информация за деца

Продължителната употреба на марихуана води до:

Негативни настроения и нагласи

Намалена способност за концентрация

Нарушени волеви процеси

Формиране на психическа зависимост

Респираторни заболявания и рак на белите дробове

Прекратяването на употребата е придружено с гадене, повръщане, безсъние, раздразнителност.

Важно е да се знае, че при мъжете марихуаната уврежда половата система, като се разваля качеството на спермата

Дългогодишната употреба на марихуана може да причини свиване на два от основните дялове в човешкия мозък

Важно е да знаете, че всеки от Вас притежава правото на избор. Единственият, който може да Ви го отнеме сте самият Вие.

Или... или... или... или... или... или... или...

"));