„ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ”

по Иван Вазов

постановка Ивелин Керанов

участват: Елена Азалова, Нино Луканов, Силвана Пишимарова, Стефан Борисов, Иван Калошев

На 27 ноември 1919 година в църквата "Света Неделя" е отслужена панихида за загиналите по бойните полета през 1818 г. Сред присъстващите спонтанно възниква идеята да се направи шествие из града.

"При народния поет, при Иван Вазов" - прокънтява глас и хилядното

множество се отправя към Базовия дом, а военната музика свири "Съюзници-разбойници". Докато хората очакват появата на Вазов, от съседната сграда на Министерския съвет излизат министрите и застават на балкона, смятайки, че демонстрацията е проправителствена. Райко Даскалов дори се опитва да държи реч. Тогава Лука Малеев решава да го избави от недоразумението, и се провиква: "Имате грешка, господин министре. Дойдохме не при вас. Събрахме се да акламираме народния поет, да му засвидетелстваме нашата привързаност и благодарност!"

Министрите сконфузено се оттеглят от балкона.

В този час Вазов не бил у дома си. С приятеля си проф. Шишманов седял в отсрещния "Юнион клуб". От ъгловия прозорец на клуба народният поет се обърнал към множеството с кратка реч:

"Благодаря ви,'добри българи, за овацията, която ми

правите... С бодър дух трябва да посрещнем ударите на

съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние,,. Да

бъдем.всички убедени, че ще превъзмогнеш нещастието си

и ще създадем наскоро една.нова, единна-и мощно духовна

България!. Не се отчайвайте! „. Жив е българският бог!"

О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик...

Паисий(1762)