"Двамата веронци" от Уилям Шекспир

Сценичен вариянт и режисура: Калин Ангелов

превод: Валери Петров

Сценография и костюми: Теодора Лазарова

Музика: Чавдар Асенов

Участват актьорите: Гергана Данданова, Лора Мутишева, Елизабета Стефановска, Мартин Каров, Тигран Торосян, Кирил Бояджиев, Константин Икономов, Юлиян Малинов, Ивалин Димитров, Христофор Недков, Димитър Митев, Георги Райчев.

1. 

2. Уилям Шекспир, роден на 23 април 1564 в Статфорд на Ейвън, Англия.

   В края на 1954 е актьор, писател и съсобственик на компания за театрални представления, позната като Мъжете на Лорд Чембърлейн, а след коронясването на Джеймс I (1603), като Мъжете на Царя. През 1599 е акционер в новопостроения театър "Глобус". В периода от 1588-1613, Уилям Шекспир създава тридесет и осем пиеси (трагедии, комедии, романси и исторически драми), сто петдесет и четири сонета и множество поеми. След изгарянето на сградата на театър "Глобус" Шекспир се завръща в Статфорд. Три години по-късно, през 1616 умира в деня на 52-я си рожден ден.

   Най-значимият писател в англоезичната литература, превърнал се в нарицателно за Английския ренесанс и мит в Западноевропейската театрална култура.

   

3. “Една история за любовта, която е и страст, и лудост, и желание. Любов, която е навсякъде, във всичко...”. Какво не правим в името на любовта, особено, когато ни я забраняват? Предаваме приятелите си и ги изпращаме в изгнание. Далеч от нея се превръщаме в разбойници. Готови сме да се преобразим в слуги, заплащайки цената да я доближим. Преодоляваме забрани и заключени врати, за да я търсим без никаква представа, къде ни чака и дали ни чака!? Между Верона и Милано, и една гора край Мантуа със сигурност ни очаква.

Един класик и една комедия се смеят над човешките несъвършенства в съвършената любов

Комедията е един от най-трудно постижимите театрални жанрове, а Уилям Шекспир изпитание пред всеки режисьор в последните пет столетия. Колкото до Любовта и Човечеството – първопроизхода спокойно може да се оспорва, като в “Кокошката или яйцето?”. Истината е, че освен романтично-възвишена, философски-болезнена и т.н. любовта е смешна или по скоро ние, когато сме влюбени. Или още по-точно нещата, които правим или не правим, когато сме влюбени. Страдаме, проявяваме смелост или низост или ... , но много рядко или почти никога успяваме да се позабавляваме и да се посмеем над нелепостта и глупостта, които неизбежно ни спохождат, когато се влюбим.

Безброй страници посветени на любовта... и най-накрая една комедия, която да ни я представи в пълнота. Без да я обезсърчава, защото сме влюбени или ни предстои да се влюбим... Без да ни спестява нищо, включително смеха. Най-вече смеха! Спектакъла “Двамата веронци” няма да реши първенството между Човечеството и Любовта, но ще ни предостави рядката възможност да се посмеем над себе си, защото ... Да, Любовта е съвършена, но ние не сме, дори когато се влюбим не сме съвършени.

"Всеки е готов да се срещне с Уилям Шекспир. Да, може би по различен начин, но е готов. Изкуството на Шекспир е многопластово. Убеден съм, че в него съществуват нива на възприятие, които го правят достъпно за всеки човек. Шекспир не недостижим авторитет. Той е писал за нас, за публиката, за хората."

Калин Ангелов

 "Литературен вестник” /5-11.03.08/

 " Спектакълът прилича на концерт, на цветно кабаре - ярък подход към пиесата на Шекспир, който възпламени тийнейджърската публика

Цялата тази цветност и кино-цитатност е обиграна от актриси, облечени в широки рокли с голи гърбове - тип София Лорен и актьори в костюми, тиранти, елечета и шапка тип "борсалино" като тези в гангстерските филми с Хъмфри Богарт от 40-те години на 20. век или в класиката "Борсалино" на Жак Дьоре (1970)

"Режисьорския прочит на Калин Ангелов над класическата комедия на Шекспир, триумфално и с трепет разгласява "новината", че "това е история за любовта" а "любовта е във въздуха", "любовта с всичко".”

Милена Михайлова

"Работата на Калин Ангелов по комедията "Двамата веронци” на Шекспир ме очарова. Не мога да скрия, че в първите 30 минути от спектакъла си мислех, че всъщност присъстваме на театрално зрелище от типа на концерт с популярна музика и някак неусетно попаднах в магията, на това как младия човек вижда разграждането на един любовен четириъгълник. Как се гледа на любовта, на съмнението, на лоялността. И отново от сцената до нас долитат едни послания – нежни, чувствителни, по младежки понякога бурни – да бъдем истински, да можем да се посмеем на финала над грешките, да можем да не бъдем илюзорно съвършени, а тогава когато стъпим на криво да имаме сили да признаем – тук аз сбърках.

Нещо, което е много важно, много е съществено, че млади хора от сцената на старозагорския театър, разговарят по толкова интимен, различен начин за толкова важни морални неща.”

Богдана Костуркова – дългогодишен драматург на МГТ "Зад Канала”, по настояще драматург на Театър "София”,