Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

...

"БЯС"

от Боян Папазов

Сценичен вариант и постановка: ПЛАМЕН МАРКОВ

Сценография и костюми: МИРА КАЛАНОВА

Музика: МАРТИН КАРОВ

Оператор: ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ

Монтаж: Студио "Златен век"

Участват актьорите: ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА- гост актриса, ГЕРГАНА ДАНДАНОВА, ИВАЛИН ДИМИТРОВ, ЕЛЕНА АЗАЛОВА, ЮЛИЯН МАЛИНОВ, МАРТИН КАРОВ

Във видео новелите, участват всички актьори от трупата на ДТ "Гео Милев".

1

Бяс – Бесовица – Въртопник,

както и да го наречем, все е отсъствие на покой.
Живеем в Бесовица. От дълго време. Малцина останаха да знаят – Кои са? Къде са?

На къде? – няма да питаме.

Това е сега.
Не сме от сега.

Семето ни... Времената пак били въртопни. Пак ни е пресуквало. Ако знаехме, какво сме забравили и не искаме да помним, сигурно... щяхме да знаем – Кои сме?! Защо сме такива – днес?! и На къде да вървим?!
Бяс ...преди да продължим на татък ...

"Бяс" - театрален проект на ДТ "Гео Милев", финансиран от: Община Стара Загора и Министерство на културата – Дирекция ”Театър, вариететно и цирково изкуство”

2

За автора:

Боян Папазов –сценарист, драматург, режисьор на документални филми.

Сценарист е на филмите - “Всичко е любов” (1978), “Дом за нежни души” (1980), “Една жена на 33” (1983), ..., последният - "Моето мъничко нищо” получава специалната награда на варненския фестивал "Любовта е лудост” през септември 2007 година. Автор е на пиесите: "Да отвориш рана” (1976), "Надежда сляпата” (1978), "Изнеси ме на Горната земя” (1982), "Магия `82” (1983), "Главанаци” (1985), "Муа у тупан” (1986) – поставена в ДТ "Гео Милев” - Ст. Загора (2003), "Хора под наблюдение” (1990), "Бая си на бълхите” (1999), "Продавате ли демони?” (2003).

3

Вестник "Култура” /брой 9; 7 март 2008/

"Има два типа пиеси: едните са изпитани на театрална сцена, а другите изпитват театралната сцена. Първите използват сигурните и развитите в историята на театъра структури на драматургичните жанрове. Вторите се стремят да създават нови структури. Първият тип пиеси "носят” сцената – те и позволяват да покаже в пълен блясък натрупаното знание. Вторият тип я "разклащат” – те упражняват натиск върху знанието, правят го в известен смисъл ненужно и така я принуждават да търси, да се развива. Боян Папазов със сигурност е драматург, който пише пиеси от втория тип, пиеси, които изпитват театралната сцена.... Рядко се появяват български пиеси от подобен висок порядък, но рядко се случва и те да намерят своя добър сценичен вариант, както е случая с "Бяс” на Пламен Марков. Сцената не само е издържала изпитанието на пиесата. Спектакълът изпитва с нея непознатата страна на българските хора. Показва тихата бесовица, танцувана по българските земи и за човека и от човека. Тук този човек не случайно носи името Божия.”Виолета Дечева

 

4

"Литературен вестник” /брой 8; 5 – 11.03.08/

"Имайки предвид фрагментарността на текста, спектакълът на Пламен Марков залага на кинематографичния подход, подсказан от самия Боян Папазов, но на сцената мултимедийната среда – екрани, записани предварително кадри, предаващи на живо камери, надхвърлят появяващият се от време на време киноформат в пиесата и съпровождат действието непрекъснато. Илюстрират, коментират, асоциативно допълват случващото се. Така се постига избистряне на многостранния сюжет, но и задълбочено смислово въздействие, което позволява и на публиката, и на актьорите да разглеждат / участват в действието на много нива. Документално, художествено, чисто човешки.”

Милена Михайлов

5

Вестник "Труд” / брой 65; 6 март 2008/

"Хипнодрамата – "Бяс” на Боян Папазов впечатлява с мистика и е модерен опит да се покажат "личните демони” у всеки от нас, да се намери спасение в сенките на миналото....

Това е представление за непознатото у нас, за крехките ни тела, терзани от едни и същи бесове и желания, за греха който само чрез миналото може да се осъзнае и изчисти.”

Васил Балев

6

Вестник "Сега” /6 март 2008/

"Великолепно е изпълнението на Йорданка Стефанова в ролята на Божия: странна жена, която се превръща в медиатор между минало и настояще, за да разбули стари грехове и тайни. Оказва се, че единственото оръжие срещу проклятието е прошката – символ на вътрешна хармония, на душевен катарзис, който пречиства човека от изначалното зло.”

Сабина Василева

6

Вестник "Дневник” / 19 декември 2007/

"Най-голямо удоволствие от спектакъла на Пламен Марков е изключителната игра на Йорданка Стефанова, в която сладките причудливи думи оживяват, а нейната Божия (жена без възраст), първична, дива и наивно хитра омагьосва сцената. С малките детайли, въплътени в гласа, ръцете, очите, тялото, чрез които сякаш се отварят още множество пространства, Йорданка Стефанова може би най-успешно и близко пресъздава драматургията на Боян Папазов.”

Гергана Пирозова

7

"Бяс" ме впечатли с актьорското умение да се пресъздаде театралното препускане между минало и днешен ден. Впечатли ме силния патос на актьорския екип да говори за нещо, което е много важно за мен днес – за прошката, за опрощението, за потъпкването на бесовете, които са завзели нашето общество и всичко това не със средствата на дидактиката или на морализаторстването, а с изграждането на ярки, запомнящи се, припознаваеми образи, в които можем да открием частица от себе си.”

Богдана Костуркова – дългогодишен драматург на МГТ "Зад Канала”, по настояще драматург на Театър "София”

89