Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

"Танц за двама"

от Елена Кузнецова

постановка Христофор Недков

пластика и музикална среда Валерий Кондратцев

 моноспектакъл на Елена Азалова

ПРЕМИЕРА - 12 ОКТОМВРИ 2010 Г.

снимки: Борислав Лазаров

за спектакъла от Мария Донева

„Има ли нещо за ядене в този рай?”

За нея рай е стаичката в театъра, в която по случайност прекарва една нощ. Тук има всичко. Ужасно важните неща, които отчаяно й трябват – уют, топлина, храна, дрехи.

Тя е умна, добра, образована, обича поезията, а ако се мие всяка събота и си намери червило, ще стане съвсем хубава.

Не е ясно, а може би не е и важно, защо тази жена е излязла от коловоза на нормалния живот, как е станало така, че е бездомна, защо е отхвърлена. Да, мъжът й е заминал, синът й не желае да я вижда, но защо?

В гримьорната жената има възможност да бъде, каквато й хрумне. Слугиня, търговка, царица. Във всичките си преобличания тя минава през смеха и стига до болката.

До най-острата си болка – самотата.

Пътуването й през сценичните костюми преминава в пътуване през спомените. В тях са ръцете, които се реят, бродираното бельо, подарените лалета, кучето със собствено достойнство – толкова много красиви неща… Но и много повече тъга.

Нима има значение, че тази жена е скитница, без адрес и без документи…

Всяка жена без стопанин е бездомна.

Всеки човек без любов е скитник през живота и клошар в рая.

 

за създателите

Елена Юриевна Кузнецова – литератор и театрален критик, автор на романи, повести, разкази и произведения за театър (драми и комедии)

„Всеки път, когато се наложи да разкажа за себе си ме обзема или неудобство или страх. Неудобство, защото цялата истина никога не може да бъде иззказана, а страх поради останалото. Истинското е онова, което започва добре, като при всички: родил се, учил, оженил се, а след това ...

...Първата половина от живота си прекарах в малък южен град: четях умни книги, бягах от уроците по математика и се надявах на необикновено бъдеще. Когато нямаше нужда повече да пропускам математиката,  започнах да заработвам хляба си с масло в местното радио, телевизия и театър. От тези нежни години остана любовта ми към актьора, режисьора и професионалния театър. Наложи се да ги отстоявам във втората половина от живота си, след като завърших ГИТИС като театровед.

Удаде ми се да извървя същия цикъл още веднъж, но на столично ниво: преса, радио, телевизия. Театрите в Москва, винаги са били много, не исках да обидя никого, а и трябваше да направя нещо с неизменната си любов в към театралната провинция. Така станах пътуващ театрален критик, което ми даде възможност законно и с преголяма радост да посещавам различните театрални фестивали и режисьорски лаборатории. Припомням си го с нежност, защото ми позволи да обогатя съществуващата любов към любителския театър, с добри познания по география, роден хотелски рум-сервиз, решение на квартирния ми въпрос и сандвичи с хайвер понякога.

Многочислените беседи за съвременната драматургия, личните познанства с нейните носители и трескавите опити да се приспособя към съвременния живот не ми оставиха избор. От театъра не си тръгваш доброволно: не искаш да служиш на друг – пишеш сам.

...Така започнах да пиша пиеси, след това и проза.

...Нямам приоритетни теми и сюжети, които да ме отнасят към определен стил и направление. Но съществува център, който обединява всичко написано от мен – желанието да разбера действащия човек.

Моето собствено желание е просто – да бъда интересна за своите читатели и зрители. Много се надявам, че те обезателно ще се появят.”                                                                                                                       Елена Юриевна Кузнецова 

за повече информация: http://e-kuznecova.msk.ru/

 

Христофор Недков Недков - актьор, педагог и режисьор

През 1985 г. завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов”, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев, а през 2010 г. специализира „Режисура за драматичен театър” при проф. Снежина Танковска.

За повече от 20 години представя пред публика над 80 роли в куклени и драматични спектакли, шоу програми, концерти, авторски радио и телевизионни предавания. Работи в най-различни жанрове и форми близки до театъра.

От март 1999 г. става художествен ръководител на Младежка театрална студия “Сцена 99” при читалище “Родина”.

Първата му режисьорска творба е моноспектакъл в изпълнение на Елена Азалова “Честен кръст” по стихове на Борис Христов (1998 г.), следват - “Прозорецът” от Константин Илиев (1987 г.), “Женско царство” от Ст.Л.Костов (2005 г.), “Вражалец” от Ст.Л.Костов (2006 г.) и „При закрити врати” от Жан-Пол Сартр (2010 г.)

 

 

Написано от Елена Кузнецова

Бездомница случайно попада в театъра. Това е смешно и тъжно, защото навличайки различни костюми, неволно „облича” и чуждия живот.... но от себе си не можеш да избягаш...

Прочетено от Елена Азалова

„Сега е есен, скоро ще дойде зима... Ще мине време и ние ще си отидем навеки, ще забравят лицата ни, гласовете ни и какви сме били.

...Но струва ми се, още съвсем малко, и ще разберем защо живеем, защо страдаме...

Ех, да знаехме само, само да знаехме...”

 Антон Павлович Чехов