Театралният режисьор Веселин ДИМОВ пред "Старозагорски новини": "Време е да се обединим за убийствената политика към културата!"

 

   На 17 ноември т.г. Драматичен театър "Гео Милев" ще направи поредната си за сезона премиера на комедията на Макс Фриш "Дон Жуан и любовта към геометрията". Режисьор-постаночик е младият възпитаник на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" Веселин Димов. "Дон Жуан..." е неговата 10-та постановка.

 

   - Господин Димов, как се чувствате в Стара Загора и в Драматичния театър?

- Като у дома си. Имах дядо и баба старозагорци. И двамата бяха учители  Михаил Димов - по история и география, а Николинка Димова - по биология.  Всяко лято прекарвах в Стара Загора. Спомням си винаги операта, езерото с лодките, автогарата, Аязмото със залата на смеха и зоологическата градина. Стара Загора е родният град на моя баща - професор по ревматология Детелин Димов и леля ми - Радостинка Димова, която също е лекарка. Майка ми е от Казанлък. Чувствам се много добре в града и сред екипа. Нямам усещането че съм на чуждо място. Връщам на Стара Загора това, което тя ми е дала. 

   - Към какъв вид пиеси имате предпочитания?

- По-скоро към драми и текстове, които са трудно поставяеми - Петър Ханке, Фрида Иелинек, Даниел Хармс и др. "Дон Жуан и любовта към геометрията" е първият класически текст, който правя в живота си. Всичко преди това е било да адаптирам романи или произведения, с които никой не се захваща.

   - Каква е версията за Дон Жуан от Макс Фриш, върху който работите?

- Това е много интелигентна комедия, която включва редица драматични, философски, включително политически пластове. Според мене това е съвременния, актуален прочит на Дон Жуан. Може да се каже, че е продължение на класическата история и това, какво би се случило в наши дни.

Макс Фриш е висока класа автор в пиесите, есетата и романите си. Пиесата е с много актьори. Има 5 действия и 3 интермедии. Много подходяща е за екипа на Старозагорския театър.

   - Какво ново ще ни каже великият любовник?

- Нестандартното в тази пиеса е, че Дон Жуан даже не е любовник. Той е учен, човек с интерес към геометрията, към познанието и духовността, към загадките на живота. Жените са влюбени в него поради този му чар, тази му аура. В драмата не Дон Жуан преследва жените, а по-скоро става обратното.

Пак са запазени основните черти на героите. Дон Жуан е предизвикателен и ироничен, нарушава бариери, убива...Тук той е конспиратор, автор на собствения си мит...

   - Ще бъде ли разрушена изградената представа за класическия любовник?

- Ако не разрушена, то сериозно ще бъде поставена под съмнение или видяна от различни гледни точки. Това не е драмата на Молиер, а много различно произведение. Сигурен съм, че този текст ще говори много повече на зрителя, отколкото текстът на Молиер.

   - Актьорите покриват ли Вашите представи за героите в комедията?

- Актьорите се разпознаха в ролите, харесаха ги и работим с голямо вдъхновение. Сцзенографията е на Теодора Лазарова и на Златна Михайлова. Ще бъде ярък костюмен спектакъл в епохата и Испания. Историята и текстът са много съвременни, но цялото нещо е във времето и мястото, когато е живял героят.

Историята е любопитна. Тя е нетрадиционна и ще изненада публиката, която ще види динамичен спектакъл, който не само ще ги разсмее, а и ще предизвика различни размисли.

   - Кои са принципите в работата Ви?

- Държа много на диалога. Да сме в ситуация да знаем какво искаме, да знаем посоката, но да сме отворени, да сме будни един за друг, да бъдем отговорни към работата и партньорите си. Това че сме екип и никой не е по-голям от това, което правим. Не на последно място, че трябва да уважаваме автора.

   - Г-н Димов, как се реализира един млад творец, какъвто сте Вие, по време на така наречените реформи в сценичните изкуства?

- Не е никак лесно на младите в изкуството днешно време. Това, което се опитваме да се реализираме, колеги и приятели, е да правим свободни и независими проекти. Да не разчитаме само на държавните театри. Да раздвижим системата така, както е в по-развитите страни. Има големи възможности за да случват свободни, независими проекти. Направихме асоциация за свободен театър, в която участваме над 50 души артисти, сценографи, режисьори, композитори и всякакви хора, които правят свободни проекти. Тази организация вече действа две години доста позитивно. Моментната ситуация е много трудна, но вярвам че е възможна промяна. Ние имаме представител в комисията, която обсъжда Закона за сценичните изкуства, което е някаква стъпка.

Обещанието на Министерство на културата беше още през август да излезе проекто-закона, за да има широк обществен дебат. Там го забавиха най-вероятно умишлено два месеца, за да се скъси времето за дебат. Очевидно този закон трябва да реализира някаква глобална дясна неолиберална, американски повлияна политика към културата. Има такъв процес в цяла Европа, но тук е "снесено" на правителството ни като задача. Това е много неприятно. Ако такова нещо се случи, както в щатите е с културата - държавата да се оттегли, нека да се случи, но да ги има всички алтернативни фондове, работещ закон за меценати и спонсори, да се появи държавна арт лотария и пр., за да се подпомага културата. Това, което на практика се случва се реже безогледно съществуващото с 30 и повече процента, при положение, че и преди не е достигало, без стратегия какви алтернативни начини се предлагат за финансиране. Хората, които правят реформата, не са наясно как да създадат алтернативите. Очевидно проекто-законът е поръчков, работен от някаква адвокатска колегия. От него излиза, че огромната власт е съсредоточена в ръцете на министъра, който ще решава проблемите с някакви декрети. Неправителственият сектор не съществува...Тези хора, които правят закона явно не могат, от друга страна- не желаят да се вслушат в младите и в опитните. Ставаме за посмещище на цяла Европа с това отношение към културата.

В момента целият неправителствен сектор се консолидира, студентите от вузовете- също, за да се организират протестни митинги, концерти...Декларациите, които се изпращат в министерството, въобще не се четат. Време е да се действа на улицата, защото няма разбиране и няма воля за промяна.

   - Какви за прогнозите Ви за бъдещето на театралното изкуство?

- Надявам се на закона на природата, че по- зле не може да става и че трябва да има някакво оттласкване. Ножът е опрял до кокъла. Време е българските артисти да заявят себе си с нужното самочувствие. Преди 20 години, по време на промяната, българската интелигенция е била изритана в тъча и не е повела страната. В другите социалистически страни интелигенцията изтегли останалата част от народа, а тук не. Отделни хора има от много висока класа, от към индивидуалности не отстъпваме на никого, но вътрешно не можем да си оправим къщичката. Сега е добър момент да се обединим срещу  тази политика, която е убийствена за културата.