ПЪРВИ СТЪПКИ НА ТЕАТРАЛНОТО ДЕЛО В СТАРА ЗАГОРА

 

Театралното дело в Стара Загора се заражда още преди Освобождението. Идеята назрява  у "младите" читалищни дейци, които използват театъра като трибуна за революционни настроения. На импровизирана сцена в Главното девическо училище старозагорските самодейци правят първите плахи стъпки, представяйки на 18 април 1870 г. комедията "Малакова" от П.Р. Славейков.

През 1883 г. е основано "Ученолюбиво дружество", което е продължител на читалището от 1860 г. То подготвя няколко представления на драмата "Иванко"от В. Друмев, "Нещастна фамилия", "Хъшове" и "Руска"от И. Вазов, "Разбойници" от Шилер, Кулата Нел" от Дюма и др. На представлението на "Под игото" през 1895 г. присъства самият автор Иван Вазов.

На 17 дек. 1900 г. в Стара Загора се създава дружество "Театър", чиято главна и крайна цел според устава е "…построяване на едно театрално здание в града, което да отговаря на всички условия за назначаванието си, да възпитава морално и естетически, чрез даване на представления, концерти, музикално-литературни вечеринки…." Председател на настоятелството е Петко Икономов - учител, читалищен, театрален и обществен деец, името на който е свързано с културния напредък на Стара Загора. Първото представление на театралната трупа е "Иванко", изнесено през 1901 г. В репертоарния план са включени пиесите "Престъпникът", "Парижките бедни", "Женитба", "Лудетина", "Борислав" и др. Благотворно въздействие за развитието на театралното дело в града имат гостуващите професионални театри като "Сълза и смях", "Народен театър","Свободен театър" и др., чието майсторство, репертоар, постановки са школа за местните любители - актьори. Едновременно с театралната си дейност дружеството пристъпва към осъществяване на основната цел - построяване на театрален салон. "Ние ще се покажем достойни наследници на ония безкористни борци за национално възраждане и просвета, които поставиха града в първите редове на отечеството..."- четем в отчет на дружеството за 1904 г. Само за няколко години е събрана сумата, необходима за започване на строежа. Приходите постъпват от представления, помощи от държавни и общински учреждения, дарители. През 1906 г. общината отстъпва за целта място в Градската градина. Това решение се променя няколко пъти, както и становището за вида на постройката. На 28 февруари 1911 г. се сформира строителен комитет, който провежда конкурс за проект на театралната сграда. Печели проекта  "Мелпомена" на известния арх. Никола Лазаров, автор на едни от най-характерните и представителни сгради в България. "На 1 април 1912 г. от Рождество Христово…, тридесет и третата от възобновлението на Стара Загора…, се положи основният камък на театралния салон, който дружество "Театър" строи в Стара Загора върху едно място от 1250 кв.м..."- четем в акта - послание към поколенията при полагане основния камък на строежа. От този момент започва работата по строителството. Въпреки трудностите, грубите строителни работи са завършени през 1914 г. Изработването на завесата е една от важните задачи, които стоят пред дружеството. На 8 май с.г. е обявен конкурс, в резултат на който е излъчен проектът "Боруйград" със сюжет "Бог Аполон с Музите". Автор е старозагорецът - живописец Никола Кожухаров, тогава студент в Парижката художествена академия, който с помощта на приятеля си - състудент Димитър Гюдженов за три месеца изписва завесата. Съображенията за избрания сюжет са, че "…като такъв е третиран във всички по-големи театри на Запад…" Години по-късно една от най-добрите актриси на старозагорския театър Мара Шопова разказва: "…Завесата, която аз заварих, беше, както навсякъде по това време, цялата в рамка, която се вдигаше и спущаше с въжета…." Успоредно със завесата върви работата по изработването на основните декори, чийто автор е големият български художник Владимир Димитров - Майстора. Окончателното завършване на салона става след войната, но това не пречи на старозагорските артисти да играят на новата сцена още през пролетта на 1915 г. макар и без електрическо осветление и столове. На тази сцена през 1916 г. Гео Милев поставя за първи път на старозагорска сцена "Едип цар" на Софокъл.

На 1 октомври1919 г. при дружество "Театър" се сформира постоянна полупрофесионална трупа в състав: Мильо Узунов, М. Танев, Л. Георгиева, М. Пенкова, П. Топалов, Р. Минчев, К. Донев, Щ. Бъчваров, която на 29 ноември с.г. открива сезона с "Пленникът от Трикери" на К. Мутафов. Режисьор е Коста Анастасов, заменен през 1921 г. от Матей Икономов.

През 1920 г. в града пристигат Мара Шопова и Данчо Делчев, за да заемат своето място в трупата. Минавайки през шпалир от посрещачи, те не предполагат, че това идване е обричане на Стара Загора. От 15 август 1921 г. Мара Шопова става ръководител, режисьор и първа актриса на театралната трупа. Работи с жар и всеотдайност за утвърждаване и развитие на театралното дело в града. Тя поставя около 100 пиеси на старозагорска сцена с прецизност, художествена завършеност и майсторство в разработката на пресъздаваните образи.

Съществуването на постоянна трупа се дължи на упоритата амбиция и ревнивия интерес към театралното изкуство на всички актьори, които въпреки многобройните пречки и лоши условия за работа успяват да поддържат местен театър. Репертоарът не е по-лош от този на редовните професионални театри. Застъпени са едни от най-добрите произведения на българската драматургична класика като "Иванко", "Свекърва", "Когато гръм удари", "Майстори", "Към пропаст", Борислав", "Под игото", "Боряна", "Вражалец" и др., а от руската и западноевропейска драматургия се подбират пиеси с подчертано социален характер.

Благодарение на богатата театрална традиция в Стара Загора, ентусиазма и амбицията на читалищното ръководство и драматичната трупа, признанието за професионално майсторство е завоювано. Днес театърът е един емблематичните храмове на духа в Стара Загора, а актьорите, макар и при не по-малко трудни условия, работят със същата творческа всеотдайност, както своите предшественици.

 

Калинка Атанасова

гл. експерт в Държавен архив - Ст.Загора

25 март 2010