Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

...

 

"Смъртта на търговския пътник"

спектакъл, посветен на 95-годишнината от рождението на Артър Милър

автор: Артър Милър

режисьор: Иван Ковачев

сценограф: Елена Иванова

ПРЕМИЕРА - 30 СЕПТЕМВРИ 2010 Г.

участват: Ивалин Димитров, Светла Тодорова, Димитър Митев, Цветомир Черкезов, Ивелин Керанов, Павлин Танев, Стефан Делев, Георги Райчев, Силвана Пишимарова, Стефан Борисов, Миленка Сотирова

премиера: 30 септември 2010 /четвъртък/ 19.00

отзиви в медиите

галерия:

Артър Милър - американски драматург

Роден на 17 октомври 1915 в Ню Йорк, САЩ. Учи журналистика в Мичиганския университет. След дипломирането си се завръща в Ню Йорк, за да претърпи голям неуспех с първата си поставена пиеса - "Човекът, който имаше голям късмет". В следващите години пише романа "Фокус" и пиесата "Всички мои синове".

Смъртта на търговския пътник” е поставена за първи път на Бродуей от Елиа Казан. През 1948 година пиесата  донася на Милър награда “Пулицър” и го утвърждава сред най-значимите фигури в американския театър.

"Не съм предполагал, че творба като "Смъртта на търговския пътник" ще достигне такъв мащаб и популярност", казва Милър през 1988 г. "Първоначално тя си беше една семейна драма за един обикновен човек – търговски пътник, която впоследствие се превърна в мит не само тук, но и по целия свят."

През 1999 г., 50 години след първата и` постановка, пиесата отново получава най-престижната американска награда “Тони”.

 

Иван Ковачев – режисьор

Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на академик Людмил Стайков. Работи в Българска национална телевизия. Емигрира в САЩ през 1991 година. Там се ориентира кьм телевизионият театьр. Воден от разбирането си за по-голяма свобода и независимост на актьора в съвременния театър, създава формацията The Zig Zag Theatre Company (2003). Доскоро работи в различни средни и малки театри в района на Вашингтон.

Двукратен участник във Фестивала на едноактни пиеси Silver Spring – Maryland. През 2001 получава наградата за най-добра екранизация на класическо произведение на Фестивала в Хюстън-Тексас за: „Вишнева градина”. Следват “Вуйчо Ваньо”, “Един час във Виена” и преведената на английски език– “Оркестьр Титаник”. Последната му работа в България е известната вече адаптация на „Шинел” от Н.В. Гогол, в изпълнение на актьора Мартин Каров.

През май 2010 „Шинел” е представен на международния фестивал на камерния театър „Черната кутия” в Пловдив, през месец юли на  международния фестивал „Актьорът на Европа” – Македония, в началото на септември на театралния фестивал „Младите в изкуството – ВИА ПОНТИКА” – Балчик, а през ноември му предстои участие в театралния фестивал "Есенни театрални срещи" – Пазарджик.

 

доц. Елена Иванова - сценограф

Възпитаничка на Художествена академия "Н.Павлович", специалност “Сценография”, ръководители - доц. Асен Стойчев, Емил Костов.

През 1984 специализира в Нанси (Франция) при Аноан Витез, Янис Кокос и Патрис Тротие. През 1985 специализира в Барцелона (Испания) при Карло Босо в Комедия де л’арте.

В периода 1978-1981 е сценограф в Драматичен театър - Ямбол, 1981-1987 в Софийски окръжен театър-Ботевград, 1988-1990 в Драматичен театър - Перник, а от 1991 до 2000 е сценограф в Народен театър “Иван Вазов”.

От 1993 е преподавател в НБУ.

Дванайсет номинации за наградите на Фондация “Аскеер”, носител на три от тях, последната от които - “Аскеер 2010” за костюмография на "Мизантроп" от Молиер (реж. Росица Обрешкова, Народен театър „Иван Вазов”); петкратен носител на наградите на Съюза на Българските артисти, както и многократен награден носител на други български и международни театрални фестивали. През 1997 получава почетна грамота от Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура.

 

Иван Ковачев за Артър Милър, „Смъртта на търговския пътник” и защо ги представя пред българската публика.

Според оригиналния замисъл на Артър Милър, “Смъртта на търговския пътник” трябва да представи не просто историята за драмата на едно семейство, а цялостен обзор на това, какво се случва в съзнанието на един обикновен американец, изпаднал в депресия. Тази много амбициозна идея носела работно заглавие “Съзнанието му отвътре”. Една комплексна картина от случващи се в момента събития, мисли и спомени. Образен поток, изпълващ цялото сценично пространство и развиващ се не паралелно, а едновременно.

През целия си творчески път Милър вярвал, че пиесите му могат да бъдат не само повод за размисъл и дискусия, но и споделен човешки опит. Как да възпитаваме децата си? Какъв е смисълът от образование във време, когато можеш да натрупаш пари и без диплома? Дали тайната на успеха не е просто късмет? Как изглеждаш? Как те възприемат околните?

Пиесата е известна с това, че е откровена критика на “Американската мечта” от края на 40-те години на ХХ век. Изненадващо за мен беше, че в България тя е поставяна само веднъж – през 70-те години. Може би защото тогава критиката по посока на материалния успех, заграбването на духовността и прекаленият прагматизъм е била в излишък или не са били толкова наболели проблемите като – отсъствието на обич и човещина вътре и извън семейството. Не знам. Тогава съм бил твърде млад, но струва ми се, че всяко рязко променящо се общество се изправя пред тези въпроси. Вече ми е известно, че “Тук не е като в Америка”, но аз посегнах към този текст, защото сега е наш ред да поговорим за родителите си от 50-те и децата си от 90-те и да се погледнем в очите. Накъде отиваме?

Иван Ковачев