Мартин Каров качва "Шинел"

на старозагорска сцена

   Премиера на моноспектакъла "Шинел" от Гогол ще представи на 22 март 2010 г. на старозагорска камерна сцена Мартин Каров, един от любимите на публиката млади актьори. По време на генерална репетиция на постановката той разкри своя талант на интерпретатор на класическото произведение. Почти на празна сцена, за 90 минути, Каров успя да влезе в ролите на повече от 20 герои от повестта. С промяна на тембъра на гласа си, със жест и мимика, походка и лицеизраз, той превърна в пространството и времето "Шинел" от ХIХ век в  ярък, запомнящ се и вълнуващ спектакъл. Намерил е много вярно днешния адресант и препратките към героите от нашето време.

   Трагедията на малкия човек е в основата на повествованието.

Акакий Акакиевич е "малък човек", незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. Животът го е превърнал в комплексиран и затворен човек. Той живее само за работата си и изцяло е погълнат от нея. Прави красиви преписи, без да допуска грешки. Ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления. Единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в свободното си време. У него липсва амбиция за издигане в професията му. Никога не проявява инициативност и не поема риск, защото се страхува. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. На злото не отвръща със зло. Колегите му го считат за нищожество, защото не се отнася с хората зле, както те с него. Той е въплъщение на добротата, която липсва в безнравствената действителност.

   Акакий Акакиевич е изключително беден. Той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, че не може да се различи цвета му. Съдбоностна роля за живота му играе петербургският студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за нов шинел, въпреки мизерната си заплата. Акакиевич дълго време събира пари за новата дреха. Пести от вечерите си и дори от свещта. Дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота му.

Новият шинел променя дребния чиновник. С него той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. Човекът и дрехата са неразделни. Шинелът е равен на живота на Акакий Акакиевич. Нещо повече, той е залог за живота му и кражбата на така изстраданото палто се превръща в кражба на живота му.

   В звездния ден на героя шинелът е откраднат на пустия площад. Акакий Акакиевич е сам в своето нещастие. Навсякъде около него цари безпределно отчуждение и пустота. Чиновниците са бездушни към молбата му за откраднатия шинел, а приставът не се интересува от незначителната кражба. В тази мрачна и безчувствена действителност човек се чувства изоставен и самотен.

   Героят се разболява и умира, но от простуда, а от бездушието и студенината на хората.

Росица РАНЧЕВА