Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

...

 

„ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ”

камерна сцена

от Жан Пол Сартр

постановка: Христофор Недков; сценография и костюми: Теодора Лазарова

пластика: Валери Кондратцев; музикална среда: Георги Генов

участват: Иван Калошев, Стефан Делев, Светла Тодорова, Силвана Пишимарова

галерия

Салон в стил ампир, три дивана, върху камината - бронзов бюст. Малко е горещо и няма как да се загаси лампата, но иначе мястото по нищо не прилича на представите за преизподнята. Къде са казаните и вилите, пита учудено първият гост на име Гарсен.

Скоро ще разбере, че за да изпитваш мъки, не са необходими тежковъоръжени дяволи. Най-известната реплика от пиесата на Сартр “При закрити врати“, играна за пръв път през май 1944 г. в Париж, е “Няма нужда от шишове: адът - това са другите“.

В живота формулата “един мъж между две жени“ може и да е сбъдната еротична мечта, но в смъртта комбинацията има друг подтекст.  Инес, Естел и Гарсен ще имат достатъчно време да се поровят в греховете си и да надникнат в чуждите.

Фазите се сменят от учтиво любопитство през публично самобичуване до взаимна непоносимост. Пламват крайни страсти, за които няма крайно решение. Героите са затворени за цяла вечност между четири стени.

Вече не ви ли се иска да започнете да спазвате всички божи заповеди?


ЗА АВТОРА

Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартр  е роден на 21 юни 1905 г. в Париж. Получава блестящо образование. Откроява се като писател още от най-ранните си години. Насочва се към драматургията по време на Втората световна война.

Работата и философските му възгледи са тясно обвързани с политиката. Жан Пол Сартр е един от основоположниците на екзистенциализма.

Екзистенциализмът (от немски Existenz - съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като Философия на съществуването.

Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му "Екзистенциализмът е хуманизъм", че при човека съществуването предшества същността. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. "Човек е осъден да избира". Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира как да постъпи във всяка една житейска ситуация. Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата.

Свободният човек носи отговорност за всичко, извършено от него, а не се оправдава с "обстоятелствата". Чувството за отговорност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек 

Жан Пол Сартр умира на 15.04.1980. Носител е на Нобеловата награда за литература.

 

ЗА СПЕКТАКЪЛА

Животът има странно чувство за хумор.

Той ни събира с хора, които не можем да понасяме, и дори ни принуждава да ги обичаме. Съдбите ни се преплитат, преживяваме катастрофи и провали, заспиваме прегърнати и се събуждаме в леглото със смъртните си врагове. Любовта ферментира и се превръща в омраза, утаява се в отровно безразличие, ври, кипи, разяжда. Обвързани, отдадени, с общи спомени и общи грехове, не знаем кой е жертвата и кой - палачът. Ясно е само едно – това е нашата съдба и ще бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.

Жан Пол Сартр има още по-странно чувство за хумор.

Неговите герои се срещат случайно в един хотел и трябва да прекарат известно време заедно. Имат достатъчно време да се опознаят. Имат достатъчно време да проумеят, че по силата на обстоятелствата и заради грешките, които са направили, те вече са мъртви, а присъдата им след смъртта е да бъдат неразделни, и да горят в погледа на другите. До края на вечността.

Адът е хотел, който никога няма да напуснат. Пиколо е дяволът.

Хотелът е с 4 звезди.

Звездите са Светла Тодорова, Силвана Пишимарова, Стефан Делев и Иван Калошев.

В класическата пиеса на Жан Пол Сартр  „При закрити врати”, под режисурата на Христофор Недков, те разказват една увлекателна, човешка история за живота, който започва и свършва, и за смъртта, която само започва.

"));