НАКРАТКО ЗА ПАНЧО ПАНЧЕВ (ДЯДО ПЪНЧ)

Писателят Панчо Панчев (известен на децата като Дядо Пънч) е роден на 17.11.1933 г. в София и там е завършил руска гимназия и театрознание. Написал е десетки пиеси (между които най-играния в чужбина български драматургичен текст - „Приказка за калпаците”, комедия за малки и големи), както и десетки книги и книжки за деца.

Много от неговите пиеси (главно адресираните до децата) са поставяни от театрите във всички наши градове (само в Силистренския театър „Сава Доброплодни” е имал четиринайсет премиери), а също от радиотеатъра и телевизионния театър и десетки самодейни колективи. Игран е и в повече от сто чуждестранни театри – В Русия и бившите й републики, Германия, Полша, Чехия, Белгия, САЩ, Румъния, Монголия, Сърбия, Унгария, Финландия, Норвегия, Кипър и другаде. Освен „Приказка за калпаците” в чужбина са поставяни още „Очи в очи”, „Приказка за тиквата”, „Вълци нема”, „Покана от Париж”, „Произшествие”, „Има ли смисъл да утепваме мечка?”, „Принцесата и свинарят” и др. По негови либрета са писали музикално сценични творби композиторите Любомир Пипков, Александър Райчев, Петър Ступел, Димитър Вълчев, Виктор Райчев, Георги Костов, Андрей Дренников, Тончо Русев и др.

         Известен е не само като драматург, а и като писател, изкушаван от всички литературни жанрове. Издавал е книги с лирика, с басни, награждаван е за разказ, писал е хумор – епиграми и фейлетони, автор е сценарии за анимационни филми и т.н.

Особено голям дял от творчеството му заема посветеното на децата. Повечето от пиесите му са адресирани към малчуганите, а за тях е написал и много стихотворни гатанки, приказки, стихотворения, приспивалки (негова дума), дори роман – „Дневникът на слончето Моди”.         Гостувал е стотици пъти в училища, детски градини и читалища, където е изнасял цели малки представления със свои стихотворения, гатанки (в този жанр е абсолютен шампион – поне по количество) и всякакви забавни изненади.

Получавал е много награди, но най-важната от тях е оценката на малките зрители и читатели.

ПЕСЕН ЗА ПРИКАЗКИТЕ

Приказки всички обичаме ние –

в книжки, на кино, или на театър.

Приказки със чудеса и магии,

със измишльотини най-опашати.

Малкият Мук ветровете го гонят,

щом си обуе обувки вълшебни.

Пипи си вдига във въздуха коня –

сякаш е не кон, а котенце дребно.

Приказки, приказки - явна измама!

Тези вълшебства в живота къде са?

Точно защото в живота ги няма,

принц да си искаш, или пък принцеса.

В театър ли влезеш, отвориш ли книга,

бързо забравяш лъжата с опашка.

Само за час на детето му стига

да е принцеса, а не Пепеляшка..

Приказки всички обичаме ние –

в книжки, на кино, или на театър.

Приказки със чудеса и магии,

със измишльотини най-опашати...

ПРИНЦЕСАТА ОТ ОСМИЯ ЕТАЖ

Слуша приказки малката Яна

за принцеси във царски палати

и в главичката нещо й стана.

„Облечете ми дрехи богати!” –

заповяда на свойта прислуга.

„И със торта сменете ми хляба!”

А прислугата беше не друга,

ами нейната собствена баба.

Тя горката така се завайка:

„Скъпи дрехи? И торта? Къде са?”

Но пристигна „царицата” майка,

шамароса тя свойта принцеса

и добави: „Нима са живели

до ден днешен принцеси в панели?”

А „принцесата” каза: „Не са”.

Пусна сълзи и шмръкна с носа.