Актрисата Галя АЛЕКСАНДРОВА пред "Старозагорски новини":"Каня свекърви и тъщи на спектакъла "Свекърва", за да проумеят какво не бива да вършат"

- Госпожо Александрова, след твърде дълго отсъствие от театралната сцена, Вие се завръщате на бял кон, като изпълнителка на главната роля на свекървата Костанда в комедията на Антон Страшимиров "Свекърва". Това, според Вас, е възнаграждение свише за успешно преживяното изпитание, творчесто предизвикателство или пореден епизод от кариерата?

- Тази роля е едно завръщане към сцената, макар че никога не съм слизала от нея. Тя е изпитание, желание и радост за срещи с публиката. През тези години нито за миг не съм се отпуснала - нито като мислене, нито като действие и рефлективност. Дори за ден не съм занимарявала тялото и и душата. Щастлива съм, че живея в Стара Загора и че имаме Аязмото, което ме зарежда с невероятна енергия. Аязмото е моят храм без покрив.

Не за първи път участвам в пиесата "Свекърва". Преди 15 години съм играла над 50 пъти в тази комедия. В Кюстендилския театър бяхме събрани екип от режисьора Никола Петров. Ролята на свекървата изпълняваше Стоянка Мутфова, а аз бях бях Баба Неделя.

Сегашният прочит на режисьора Ивалин Димитров е съвършено различен. По друг начин е подведен персонажа. Променена е и моята роля на свекървата, изградена върху зрелостта на годините ми, опитността, мъдростта...Освен всичко съм баба на двама прелестни внуци. В живота не съм свекърва, а добра тъща, за разлика от телевизонната, с която ме познават зрителите, заедно със "сина ми" Супер Любо.

Много ми е хубаво да работя и след 5 години "изгнание" да се върна на сцената. Младите ми колеги са лъчезарни и искат да се реализират максимално в нашето колективно театрално изкуство. Постановката е много приятна и съм сигурна, че публиката ще бъде удовлетворена от това, което ще й представим.

- Каква е Вашата свекърва?

- Давам си сметка, че представям една жена от ХХI век, т.е. не е само черна или само бяла. Искам да я направя многоцветна. Всеки човек има и добри и лоши страни. Моята Костанда много обича чедото си Велчо-Свиленчо. Много обича внучето си, но е малко по-изкривена любовта на майката към децата й и не може да приеме чуждото, т.е. снахата, като свое. Не искам да я правя зла и съскаща през цялото време, а по-скоро изискваща за доброто на сина, на внучето и на семейството.

- В какво е комедията?

- Комедията е в различните ситуации, които героите изживяват много драматично. В крайна сметка осъзнавам, че бъдещето е на младостта, на която трябва да й се дава път, но да се поучава от по-мъдрите.

- Какво искате да посъветвате снахите й свекървите? Кои са репликите- послания на героинята Ви?

- В пътуването към себе си моята Костанда казва "Господи, какви грехове извърших, Господи, че ме намрази чедото ми и няма къде да си дена главата?!" и още "А бре сине, майка съм ти и доброто ти мисля!". А към снахата думите са:"Нека се учи тя, че като се килна утре в гроба, той - син ми- жена да има!"

Аз искрено каня на представленията свекървите и тъщите, за да се научат как не бива да постъпват, за да им е по-лек и красив живота.

- В творческата си биография имате над 100 изиграни роли. Какво е най-важното за една актриса?

- Не бройката роли правят актьорът. Той трябва да дава сърцето и душата си и да изгражда образа отвътре навън, от сърцето към разума. Актьорът не следва да бъде само изпълнител на определен текст с различен автор. Той трябва да направи този текст свой и да го съпреживее. Връщам се на "Свекърва". Процесът е много ускорен. За 20 дни ние трябва да направим премиерата. За това време е много трудно да влезеш в образа, в неговата плът, кръв, нерви, мисли, желания...За да вляза в ролята съм се ограничила максимално и нямам контакти с други хора. Дори децата си само чувам по телефона. Изцяло съм концентрирана вътре в ролята. Ставам и лягам с това чувство. Вчера се усетих, че като влязох в магазина да си купя нещо, почти съм започнала да реагирам като Костанда, което е знак, че дай Боже, ролята ми става.

- Госпожо Алексндрова, пред прага сме на най-големия християнски празник Свето Рождество Христово. Какви за пожланията Ви към читателите на "Старозагорски новини"?

- За Коледа пожелавам на всички здраве, радост в очите, търпение, търпимост и светлина в душата. И да обичат нашия мъдър театър, който сега празнува своята 90-годишнина.

Росица РАНЧЕВА