"Марихуаната на мама" - премиерно на сцена 456/22.02.10.

Пиесата провокира антидрога кампанията в Стара Загора
Драматичен театър "Гео Милев" предизвиква старозагорската публика с една от най-поставяните пиеси на българска сцена - „Марихуаната на мама е най-добра”. Премиерата на пиесата на италианския драматург Дарио Фо е днес на голяма сцена.
Сценичният вариант и режисурата е на внука на Гео Милев проф. Андрей Аврамов. За костюмите се е погрижила Теодора Лазарова, а музиката е на Любомир Денев. В ролите ще видим Галя Александрова, Ивалин Димитров, Цветомир Черкезов, Иван Калошев, Христофор Недков, Георги Райчев.
"Марихуаната на мама е най-добра" е създадена през 1976 г., когато проблемът с наркоманията става особено болезнен в Италия. Неочакваният подход на автора – да напише комедия на една толкова парлива тема, е оръжието на пиесата. Там, където назиданието и нравоучението предизвикват обратна негативна реакция, смехът и иронията правят хората съпричастни. Като жанр „Марихуаната на мама…” граничи с фарса, но Дарио Фо не спестява жестоките истини за отношението на обществото и властта към този проблем. Когато драмата на младите наркомани се превръща в доходен бизнес за групировки и институции, явлението престава да бъде само медицинско. И тогава фарсът става трагичен, а смехът – горчив. Самият Дарио Фо казва: „Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…”
„Когато Дарио Фо получи Нобеловата награда бях изненадан от многобройните поздравления, които получих по този повод. Разбира се, личната ми суета бе поласкана, но от друга страна осъзнах, че мнозина у нас свързват творчеството на тази забележителна личност с мен. Така се случи, че комедиите на известния италиански драматург станаха важна част от режисьорската ми практика. В неговите пиеси има някаква щуротия, нещо Чаплиновско – едновременно смешни и злостни, забавни и болезнени", признава режисьорът Андрей Аврамов.
Той поставя „Марихуаната на мама…” за втори път. Първият е с Държавния пътуващ театър през 1998-а, а спектакълът все още се играе вече 12 години. Именитият режисьор гостува на старозагорска сцена за трети път. Предишните му постановки са „Голямото наследство” от Алън Ейкборн (2002) и „Шум зад кулисите” от Майкъл Фрейн (2004).
Красимира Лекова

 

Направил съм личната си театрална реформа 455/05-07.02.10.

Известният театрален режисьор и внук на Гео Милев проф. Андрей Аврамов е в Стара Загора, за да постави комедията на Дарио Фо „Марихуаната на мама е най-добра“. Прославил се като един от най-вещите в театралния мюзикъл („Йестърдей“ и „Оливър!“), той ще работи за пореден път с пиесите на италианския комедиограф. Фо е изключително популярен у нас, а неговата комедия е една от най-играните по света пиеси.
Проф. Аврамов е режисьор на свободна практика от 1989 г. В момента негови спектакли се играят в над пет театъра в столицата и страната. Негови представления пък са гостували в Италия, Германия, Русия, Чехия и Гърция. Многократно е награждаван от Съюза на артистите за режисура.

Професор е по актьорско майсторство в Катедра “Поп и джаз“ на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“. За ролите в "Марихуаната на мама е най-добра" в Стара Загора той ще разчита на Галя Александрова, Ивалин Димитров, Цветомир Черкезов, Иван Калошев, Христофор Недков, Георги Райчев. Очаква се премиерата да е на 22 февруари.
- Г-н Аврамов, защо избрахте да поставите "Марихуаната на мама е най-добра" в Стара Загора?
- Поставям я за втори път, правил съм я и в София, и бе добре приета. Тя поставя много актуален проблем, който, за съжаление, е с огромни мащаби в днешния ден и за който почти всяка вечер гледаме по телевизията или четем репортажи. Спрели сме се на комедията на Дарио Фо, защото отговаря и като жанр, и като възможност за актьорско покритие на необходимостта за разнообразието на репертоара на театъра. Работил съм и преди в Стара Загора и познавам потенциала на трупата. Дарио Фо пък винаги е актуален, защото, независимо че пише творбите си по горещите стъпки на събитията, те се повтарят във времето, а пиесите му се радват на успех и дълъг живот. Тайната е не само в тяхната жанрова характеристика - те винаги са комедии, сатири, а и в това, че са неизменно свързани със ситуацията, в която ние се намираме.
- Като че ли сте пристрастен към Дарио Фо и комедията. Защо Ви е толкова близък?
- Поставял съм над десет пъти негови творби, а и комедията е съзнателен мой избор. Този, който пренебрегва комедията като жанр, просто е скучен човек. Комедия се прави много трудно, а в нея се чувствам в свои води. Удовлетворение за мен е, когато видя хората да излизат усмихнати от залата, но никога не търся самоцелния смях. Колкото и смешна да е дадена комедия, ако в нея няма заложен реален проблем, не бих я направил. Заради това посягам често към италианския автор Дарио Фо. Знаете, че той дори е нобелов лауреат, като дори наградата стана повод за скандал с отличаването на един театрал. Той е драматург с остро социално и гражданско чувство, но и владее технологията на комедията, сатирата и фарса, чиито корени са в италианската "комедия дел'арте".
Това, което ми допада в творбите му, е, че гледа със страхотната ирония към потребителското общество. Комичният и шутовски начин, по който гледа на най- драматични събития, ми е много близък. В неговата версия има много усмивки и надежда, въпреки че се вдъхновява от парадоксални теми. Наскоро чух, че е написал дори пиеса за СПИН.
- Българинът разбира ли това чувство за хумор, може ли да се надсмее над себе си?
- Да, защото това не е елитарен и самоцелен смях, а площаден, шутовски смях. Иначе по мои наблюдения българинът обича да се надсмива над другите и избягва да припознава себе си в сатирично представените герои. За мен чувството за самоирония е признак на интелигентност. Ако човек не се взема прекалено насериозно, може да се види отстрани и да се иронизира, което го прави по-стойностен.
- Вие сте от артистично семейство, режисирахте съвсем скоро тържеството за годишнината от смъртта на дядо ви Гео Милев. Това тежи ли?
- Не, но задължава. Личността на дядо ми Гео Милев наистина носи ореола на гениалността, това е много сериозно и задължаващо родство и сравнението с него е немислимо. Мога само да мечтая за неговата ерудиция и вулканичен дух, да не говорим за талант... Гео Милев, който, освен поет, публицист, преводач и художник е режисьор и автор на театрални студии. Забравих да спомена, че е писал и детски книжки. Така че сянката му е огромна... за краткия си живот е направил толкова много.
- Как трябва да се говори за Гео Милев днес, така че да се излезе извън шаблона от училище: Гео Милев, авторът на "Септември"?
- Точно това е целта на чествания като това, което мина и на Гео-Милевите дни в Стара Загора. Обикновено, като се каже Гео Милев, се разбира поемата "Септември". Да, тази поема е връх в многостранното му творчество, но Гео Милев е носител на европеизацията на българската култура във всичките й сфери. И в честванията на годишнините, на които съм режисьор, аз се старая да се докосна до усещането, което е накарало Гео Милев да напише тази пламенна поема и да открия нейното съвременно звучене без фалшив патос и приповдигнатост. А "Септември" е дълбокият потрес на чувствителния творец, стъписан от трагедията на един народ, от тази кървава вакханалия, заляла навремето родината. За мен "Септември" е трагическа, а не революционна поема. И цялото останало творчество на Гео Милев носи неспокойния заряд на модернизма. Още в онези години, не много след Освобождението, в него доминира неистовото желание да приобщи българина към европейската цивилизация и да стане част от нея. Той е модернист не само за тогавашното време, модерен е и днес.
- А Вие пишете ли?
- Не, в смисъл, че пиша дотолкова, доколкото ми трябва за работата със сценариите.
- Как бихте коментирал опита на поредния кабинет за театрална реформа?
- Няма спор, че такава най-сетне трябва да бъде направена, но тъй като театърът е колективно изкуство, работата се усложнява. Това е общ продукт, който се прави от много хора и звена. Най-общо казано, първо трябва да се чуят двете искания на общността, които са много ясни. Първо, приходите в театрите да остават в тях, за да се финансират постановките им, а не да отиват в СЕБРА. Трябва да обърнем пирамидата. Сега този, който има 40 на сто възвръщаемост, дава част от тези пари на онзи, който има 5 на сто. Второ, трябва частично или напълно да се освободим от СЕБРА, която централизира театралната дейност, прибира парите и после прави разплащанията. Благодарение на това за пиеса, която правих с Пътуващия театър през миналата есен, аз все още не съм получил заплащане.
- Вашите мюзикъли са доста известни, изкушавал ли сте се да се явите на конкурс - например за директор на Музикалния театър, който наскоро скандално отхвърли Борис Панкин?
- Никога не съм искал и не се виждам като управленец. Аз съм режисьор, на свободна практика от дълги години и, слава Богу, личната си театрална реформа отдавна съм я направил. Като по-млад бях актьор и режисьор в Младежкия театър, и си спомням тогавашния директор, като пое поста - скъса с режисьорската професия, и седеше денонощно в театъра. Сега съм свидетел на доста случаи, в които директорът хем е управленец, хем продължава да се занимава с режисиране и се разкъсва между двете. Смятам обаче, че, ако работата ти не те изгребе целия, не можеш да разчиташ на добър резултат.
Красимира Лекова