“ Ò ПАК СВЯТ”

КОМЕДИЯ - менте по "Женско царство" на Ст. Л. Костов 

Постановъчен екип: 

постановка: Ивалин Димитров

сценография: Златна Михайлова

костюми: Теодора Лазарова и

стихове: Мария Донева

хореография: Михаил Ангелов

Действащи лица и изпълнители:

Божил – Христофор Недков

Иван – Стефан Борисов

Дядо Еньо – Ивелин Керанов

Стоян – Иван Калошев

Злата – Мария Енева

Кметицата – Галя Александрова

Райна – Ивелина Колева

Св. Никола – Цветомир Черкезов

Св. Петър – Станислав Станев

Първа репетиция –  2 декември 2010 г.

Премиера –  26 януари 2011 г.

галерия - снимки Борислав Лазаров

пресконференция - 25.01.2011

"Женско царство", Комедия, София, 1931

Какво би се случило в патриархалното балканско общество, ако някоя сутрин мъжете се събудят лишени от своята „мощ“ и жените решат да се възползват от ситуацията, поемайки властта в свои ръце?

 

Ст. Л. Костов (1879 – 1939) – писател и етнограф. Най-изтъкнатият български комедиограф, дописен член на БАН. Директор на Етнографския музей в София; член на Артистичния съвет при Народния театър в София, негов председател и за кратко директор. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, най-известните - "Големанов", "Златната мина", "Женско царство", "Мъжемразка", "Вражалец" и до днес присъстват в репертоарите на родните театри.

„Òпак свят”

Из „Български тълковен речник”

Òпак прил. 1. Който не се съгласява с никого, не одобрява нищо, противи се, дърпа се; неразбиращ, опърничав, своенравен. (Òпак човек. Òпако добиче.)2. Обратен, противоположен. (От Òпаката страна на плата.)

Òпак свят – общество от Òпаки хора.

Òпако – обратната страна на нещо

Òпака работа – работа, която дава обратни и нежелани резултати.

Òпаки – Взирай се в европейския живот, дано му видиш лицето „Стига ти се е навирало туй пусто Òпаки”.

/Алеко Константинов/

История, която не само ще ни разсмее, но и ще ни накара да се замислим за времето, в което живеем и начина, по който живеем.

Спектакъл, достатъчно откровен, за да коментира „Хората ментè и живота ментè”. Достатъчно дързък, за да пита „Защо продължаваме да живеем живота, който толкова много не харесваме? Живот – менте, в една менте държава, с едно менте ...?”

Ментè – (от тур. mantar „лъжа”, „измама”) нов. Фалшификат, обикновена стока, която имитира някоя маркова, висококачествена стока, но е без съществените качества. 

                                                                                              Из „Речник на чуждите думи в българския език”

научете още