
Постановъчен екип:
постановка: Ивалин Димитров
сценография: Златна Михайлова
костюми: Теодора Лазарова и
стихове: Мария Донева
хореография: Михаил Ангелов
Действащи лица и изпълнители:
Божил – Христофор Недков
Иван – Стефан Борисов
Дядо Еньо – Ивелин Керанов
Стоян – Иван Калошев
Злата – Мария Енева
Кметицата – Галя Александрова
Райна – Ивелина Колева
Св. Никола – Цветомир Черкезов
Св. Петър – Станислав Станев
Първа репетиция – 2 декември 2010 г.
Премиера – 26 януари 2011 г.
пресконференция - 25.01.2011
"Женско царство", Комедия, София, 1931
Какво би се случило в патриархалното балканско общество, ако някоя сутрин мъжете се събудят лишени от своята „мощ“ и жените решат да се възползват от ситуацията, поемайки властта в свои ръце?
Ст. Л. Костов (1879 – 1939) – писател и етнограф. Най-изтъкнатият български комедиограф, дописен член на БАН. Директор на Етнографския музей в София; член на Артистичния съвет при Народния театър в София, негов председател и за кратко директор. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, най-известните - "Големанов", "Златната мина", "Женско царство", "Мъжемразка", "Вражалец" и до днес присъстват в репертоарите на родните театри.
„Òпак свят”
Из „Български тълковен речник”
Òпак прил. 1. Който не се съгласява с никого, не одобрява нищо, противи се, дърпа се; неразбиращ, опърничав, своенравен. (Òпак човек. Òпако добиче.)2. Обратен, противоположен. (От Òпаката страна на плата.)
Òпак свят – общество от Òпаки хора.
Òпако – обратната страна на нещо
Òпака работа – работа, която дава обратни и нежелани резултати.
Òпаки – Взирай се в европейския живот, дано му видиш лицето „Стига ти се е навирало туй пусто Òпаки”.
/Алеко Константинов/
История, която не само ще ни разсмее, но и ще ни накара да се замислим за времето, в което живеем и начина, по който живеем.
Спектакъл, достатъчно откровен, за да коментира „Хората ментè и живота ментè”. Достатъчно дързък, за да пита „Защо продължаваме да живеем живота, който толкова много не харесваме? Живот – менте, в една менте държава, с едно менте ...?”
Ментè – (от тур. mantar „лъжа”, „измама”) нов. Фалшификат, обикновена стока, която имитира някоя маркова, висококачествена стока, но е без съществените качества.
Из „Речник на чуждите думи в българския език”