Христохор Недков на 50

вестник "Старозагорски новини" - 21.02.2011

Фо­ри, ри­ца­рят на те­а­т­рал­на­та сце­на,

ста­на на по­ло­вин век

С кул­то­ва­та по­с­та­но­в­ка на Дра­ма­ти­чен те­а­тър "Гео Ми­лев" "По­се­ще­ние на мла­да да­ма" на­в­ръх ро­ж­де­ния си ден - 19 фе­в­ру­а­ри, ак­тьо­рът на Ста­ра За­го­ра Хри­с­то­фор Не­д­ков от­бе­ля­за своя пър­ви по­ло­вин век и 25 го­ди­ни сце­ни­ч­на дей­ност. Пар­т­ньор­ка, ка­к­то в жи­во­та, та­ка и на сце­на­та, бе­ше оча­ро­ва­тел­на­та му съ­п­ру­га ак­т­ри­са­та Еле­на Аза­ло­ва. Пу­б­ли­ка­та, пре­пъл­ни­ла са­ло­на на Ста­рия те­а­тър, ап­ло­ди­ра на кра­ка из­ку­с­т­во­то на спе­ци­ал­на­та фа­ми­лия, ко­я­то ви­на­ги ма­к­си­мал­но се раз­да­ва не са­мо на сце­на­та, но и на­в­ся­къ­де в об­ще­с­т­ве­ния жи­вот на гра­да, къ­де­то има ну­ж­да от ен­ту­си­а­зъм и хъс, от­го­вор­ност и от­к­ри­то от­с­то­я­ва­на по­зи­ция.

След пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то ди­ре­к­то­рът на Те­а­тъ­ра Иве­лин Ке­ра­нов вле­зе в ро­ля­та на кон­фе­ран­сие и от­к­ри ку­по­на. Във въл­ну­ва­що­то си сло­во той вне­се яс­но­та за все­лен­с­ки­те при­чи­ни да се за­че­не и по­я­ви на то­зи свят в Га­б­ро­во от­ро­че­то от мъ­ж­ки пол на име Хри­с­то­фор. Ка­то уто­ч­ни све­то­в­ни­те съ­би­тия, пре­д­хо­ж­да­щи и съ­пъ­т­с­т­ва­щи ра­ж­да­не­то на Фо­ри през 1960 го­ди­на, той от­к­рои две от тях. Пър­ва­та е из­с­т­рел­ва­не­то в Съ­ве­т­с­кия съ­юз на пър­вия пи­ло­ти­ран ко­с­ми­че­с­ки ко­раб, тъй ка­то на­ши­ят чо­век има на­ме­ре­ние да по­с­та­ви пи­е­са и на ня­коя дру­га пла­не­та. Вто­ра­та е съ­з­да­ва­не­то в Ста­ра За­го­ра на пър­ва­та в Бъл­га­рия На­ро­д­на ас­т­ро­но­ми­че­с­ка об­сер­ва­то­рия с пла­не­та­ри­ум "Юрий Га­га­рин", за­що­то ста­ро­за­гор­ци оби­чат сво­и­те зве­з­ди.

След ка­то из­не­се кон­це­п­ту­а­лен до­к­лад за ро­ля­та и мя­с­то­то на Хри­с­то­фор Не­д­ков в раз­ви­ти­е­то на те­а­т­рал­но­то де­ло в Ста­ра За­го­ра и в ча­с­т­ност на Дра­ма­ти­ч­ния те­а­тър, ди­ре­к­то­рът Ке­ра­нов връ­чи на ри­ца­ря на те­а­т­рал­ния об­раз ис­тин­с­ка зла­т­на са­бя.

По­с­ле­д­ва­ха по­з­д­ра­в­ле­ния и бла­го­по­же­ла­ния от ди­ре­к­то­ри­те на дру­ги­те два кул­тур­ни ин­с­ти­ту­та. Ше­фът на Опе­ра­та Кра­си­мир Къ­шев, за­е­д­но с ог­ром­ния бу­кет от ли­ли­у­ми, пре­д­ло­жи но­ва ро­ля на юби­ля­ра в пре­д­с­то­я­що­то за­г­ла­вие "Секс та­б­ле­т­ка". В про­чу­в­с­т­ве­но­то си сло­во ръ­ко­во­ди­те­лят на Ку­к­ле­ния те­а­тър Да­рин Пе­т­ков не про­пу­с­на да от­бе­ле­жи, че та­лан­тът на Фо­ри е из­ри­г­нал ка­то вул­кан имен­но сред ку­к­ла­ри­те, с ко­и­то ос­вен сце­на, е спо­де­лял ви­но и ци­га­ри це­ли 7 го­ди­ни.

За да че­с­ти­тят ли­ч­ния пра­з­ник на ръ­ко­во­ди­те­ля си, сце­на­та из­пъл­ни­ха мом­че­та­та и мо­ми­че­та­та от Те­а­т­рал­на­та сту­дия "Сце­на 99", ос­но­ва­на и ръ­ко­во­де­на с мно­го лю­бов и ви­со­ки ре­зул­та­ти ве­че 12 го­ди­ни от Фо­ри.

Бла­го­дар­но­с­ти­те и бла­го­по­же­ла­ни­я­та от име­то на ста­ро­за­гор­с­ка­та об­щ­ност на­п­ра­ви­ха пре­д­се­да­те­лят на Об­щин­с­кия съ­вет Тен­чо Ру­ка­нов и зам.-кме­тът проф. Ди­ми­тър Ди­нев. Ос­вен при­ве­т­с­т­ве­ни­те ад­ре­си, те по­д­не­со­ха на ро­ж­де­ни­ка фо­то­ти­п­но из­да­ние на "Те­ф­тер­че­то на Ва­сил Ле­в­с­ки" и дру­го те­ф­тер­че, при­д­ру­же­но с па­че пе­ро, да си во­ди бе­ле­ж­ки за спо­лу­ки­те през сле­д­ва­щи­те 50 го­ди­ни. Ос­вен то­ва Фо­ри и Еле­на по­лу­чи­ха ва­у­чер за ед­но­се­д­ми­ч­на ек­с­кур­зия до бра­т­с­ка Ру­мъ­ния.

Ка­па­ка сло­жи в "кон­фе­рен­тен" раз­го­вор от По­л­ша гра­до­на­чал­ни­кът проф. Све­т­лин Тан­чев, кой­то в по­с­ле­д­на­та го­ди­на от ман­да­та си я уда­ри на по­е­зия. Вдъ­х­но­вен от из­ку­с­т­во­то на Хри­с­то­фор Не­д­ков и ис­тин­с­ки не­гов по­чи­та­тел, кме­тът му по­с­ве­ти и про­че­те пла­мен­но сти­хо­т­во­ре­ние, на­пи­са­но по­ч­ти ка­то от по­ет.

Ро­ж­де­ни­кът дъл­бо­ко се по­к­ло­ни на пу­б­ли­ка­та, ко­я­то ви­на­ги го е вдъ­х­но­вя­ва­ла в из­ку­с­т­во­то му, бла­го­да­ри на май­ка си, че го е да­ри­ла с жи­вот, на Еле­на, с ко­я­то са не­от­лъ­ч­но по­ч­ти 20 го­ди­ни, на Те­а­тъ­ра, на ко­ле­ги­те, на при­я­те­ли­те. Той по­ка­ни вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи на шам­пан­с­ко във фо­а­йе­то на Те­а­тъ­ра, но ка­то ис­тин­с­ки га­б­ро­вец, по­мо­ли ни­кой да не си тръ­г­не с ча­ши­те, за да не се охар­ч­ва при по­чер­п­ка­та за 100-го­ди­ш­ния юби­лей.

Фо­а­йе­то бе­ше пре­пъл­не­но с цве­тя, ар­ма­га­ни, из­не­на­ди, це­лу­в­ки и на­з­д­ра­ви­ци до къ­с­на до­ба.

Ро­си­ца РАН­ЧЕ­ВА

вестник "Старозагорски новини" - 14.02.2011

Ак­тьо­рът Хри­с­то­фор Не­д­ков на 50 го­ди­ни:

Мо­ят жи­вот е те­а­тъ­рът и вси­ч­ко свър­за­но с не­го

 

На 19 фе­в­ру­а­ри 2011 г. ак­тьо­рът Хри­с­то­фор Не­д­ков ще пра­з­ну­ва
50-го­ди­шен юби­лей и 25 го­ди­ни сце­ни­ч­на дей­ност. По то­зи по­вод е
ин­тер­вю­то му за чи­та­те­ли­те на "Ста­ро­за­гор­с­ки но­ви­ни".

 

- Го­с­по­дин Не­д­ков, как и за­що пре­ди 25 го­ди­ни из­б­ра­х­те Ста­ра За­го­ра ка­то по­с­то­ян­но мя­с­то за жи­ве­е­не и за твор­че­с­ка ре­а­ли­за­ция?

- След ка­то за­вър­ших ВИ­ТИЗ "Кръ­с­тьо Са­ра­фов" - ак­тьор­с­ко май­с­тор­с­т­во за дра­ма­ти­чен те­а­тър, два бя­ха ва­ри­ан­ти­те за три­го­ди­ш­ни­те за­дъл­жи­тел­ни раз­пре­де­ле­ния - Ве­ли­ко Тър­но­во и Ста­ра За­го­ра. По­ка­ни ме то­га­ва Ге­ор­ги Па­ру­шев, ди­ре­к­тор на Ста­ро­за­гор­с­кия те­а­тър, и при­ех, за­що­то имах ня­ка­к­ви при­я­тел­с­т­ва, по­з­на­вах гра­да... и та­ка тръ­г­на. Не че не съм опи­т­вал ка­с­тин­ги в со­фий­с­ки те­а­т­ри, но ка­к­то то­га­ва, та­ка и се­га ка­с­тин­ги­те не са за про­с­то­с­мър­т­ни­те, а за оп­ре­де­ле­ни хо­ра. След то­ва се сре­щ­на­х­ме про­фе­си­о­нал­но и жи­тей­с­ки с Еле­на Аза­ло­ва, ро­ди ни се дъ­ще­ря Ан­на-Ма­рия, при­е­х­ме мно­го пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва и свър­зах жи­во­та си окон­ча­тел­но с то­зи град, за ко­е­то ни­как не съ­жа­ля­вам.

- Ка­к­во сте за­пи­сал в дне­в­ни­ка си за из­ми­на­ли­те 50 го­ди­ни?

- До­с­та не­ща. Има ед­на ми­съл на Еле­на, ко­я­то ме е ръ­ко­во­ди­ла: "Ако ис­каш да на­п­ра­виш не­що - на­ми­раш на­чин. Ако не - тър­сиш при­чи­ни!" Ви­на­ги се опи­т­вам да на­ме­ря на­чин да се по­лу­ча­ват не­ща­та и да бъ­да пер­фе­к­ци­о­нист. Знам, че ав­то­ри­тет и име се гра­дят с го­ди­ни, а ру­х­ват са­мо за миг. То­ва вну­ша­вам и на дъ­ще­ря ни.

Опи­т­вам се все­ки път да си по­с­та­вям но­ви пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва, да кон­су­ми­рам и се ра­д­вам на все­ки миг от жи­во­та. При­е­мам ак­тьор­с­ка­та си про­фе­сия ка­то ми­сия. Мо­ят жи­вот е те­а­тъ­рът и вси­ч­ко свър­за­но с не­го.

Над 200 са ро­ли­те ми в те­а­тъ­ра, в Ку­к­ле­ния те­а­тър, в Опе­ра­та, в ча­с­т­ни про­ду­к­ции, в шо­у­п­ро­г­ра­ми, ко­и­то съм ини­ци­и­рал. Ве­че имам и де­бю­т­на ро­ля в ки­но­то, в "Ава­рий­но ка­ца­не". Има и по-зна­чи­ми и по-дре­б­ни ро­ли, но към вся­ка ед­на от тях съм се от­на­сял ка­то към своя ро­ж­ба и съм вло­жил част от се­бе си.

- Кои ро­ли счи­та­те за свои вър­хо­ви по­с­ти­же­ния за из­ми­на­ли­те 25 го­ди­ни на сце­на­та?

- "За­пи­с­ки на един луд", "Секс, на­р­ко­ти­ци и ро­кен­д­рол", ро­ля­та на Ирод в "Са­ло­ме", "Го­с­по­ди, по­ми­луй", ед­на от пър­ви­те ми ро­ли бе­ше в "Изо­б­ре­та­тел­на­та влю­бе­на" на от­к­ри­то в Бир­ха­ла, "По­се­ще­ние на мла­да да­ма"...

- Кое е най-ва­ж­но­то за Вас в жи­во­та?

- Над вси­ч­ко е ра­бо­та­та. След то­ва се­мей­с­т­во­то и дре­б­ни­те удо­вол­с­т­вия... Все ни се ис­ка да бъ­дем ста­ри­те ку­пон­джии, ка­к­ви­то бя­х­ме на мла­ди­ни... Не на по­с­ле­д­но мя­с­то - опи­т­вам се да по­д­к­ла­ж­дам в се­бе си лу­до­ст­та, в най-до­б­рия сми­съл на по­ня­ти­е­то, да не се ог­ра­ни­ча­вам в тър­се­ни­я­та си. Ос­вен то­ва е ва­ж­но да си от­к­ро­вен и ис­к­рен с жи­во­та, т.е. да не се опи­т­ваш да иг­ра­еш с не­го на по­кер...

- Го­с­по­дин Не­д­ков, сле­д­ват въ­п­ро­си, ко­и­то Ви за­да­ват Ва­ши при­я­те­ли. Ди­ре­к­то­рът на те­а­тъ­ра Иве­лин Ке­ра­нов за­я­ви, че сте по­пу­ля­рен и оби­чан ар­тист, един от мал­ко­то хо­ра, на ко­и­то та­лан­тът се раз­ви­ва мно­го стрем­г­ла­во. И ако про­дъл­жа­ва­те да ра­бо­ти­те с то­зи хъс и ам­би­ции, мно­го мла­ди ко­ле­ги ще сло­жи­те в джо­ба си. Ка­то се по­зо­ва­ва на сти­хо­т­во­ре­ни­е­то на Та­ньо Кли­су­ров "Мъ­жът на 50 е ста­ра слу­ж­ба, изял си е вой­ни­ш­ка­та чор­ба...", той Ви пи­та за­г­ле­ж­да­те ли се все още по мо­ми­че­та?

- Аб­со­лю­т­но не съм "ста­ра слу­ж­ба", не съм още за за­па­са! Чо­век е длъ­жен да се за­г­ле­ж­да във вся­ко ху­ба­во не­що, пък аз в Ста­ра За­го­ра ако не се за­г­ле­ж­дам, къ­де­то са най-ху­ба­ви­те мо­ми­че­та и же­ни... То­ва е ед­но от не­ща­та, ко­и­то ни ос­та­ват. Знае се, че ме­ра­к­ли­и­те са по­ве­че от ки­тай­ци­те.

- Ше­ф­ка­та на об­щин­с­кия от­дел "Кул­ту­ра" Ди­а­на Ата­на­со­ва: "Фо­ри, ка­то твоя при­я­тел­ка и по­чи­та­тел­ка, ис­кам да те по­пи­там все още ли во­диш дву­боя, кой­то за­по­ч­на­х­ме с те­бе за пи­е­са­та "Дву­бой"? С ка­к­во е свър­за­но то­ва пи­та­не?

- През 2000-2001 г. бях ди­ре­к­тор на те­а­тър "Гео Ми­лев". Оси­гу­ря­ва­не­то на за­п­ла­ти­те бе­ше по 50% от Об­щи­на­та и от Ми­ни­с­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та. Бе­ше мно­го тру­д­но, за­що­то до­ри за­п­ла­ти­те не се из­п­ла­ща­ха ре­до­в­но, а за­къ­с­ня­ва­ха с по 3-4 ме­се­ца. За раз­ли­ка от се­га, то­га­ва за ед­на го­ди­на за дей­ност Об­щи­на Ста­ра За­го­ра ни да­де 200 (две­с­та) ле­ва. То­га­ва вре­ме­на­та бя­ха та­ки­ва, но се опи­тах да се спра­вям.

Дру­бо­ят ви­на­ги е у ме­не, не­за­ви­си­мо че си ка­з­вам - хай­де, на­ма­ли обо­ро­ти­те, не се впря­гай, бъ­ди над не­ща­та... И въ­п­ре­ки то­ва ви­на­ги се впря­гам, псу­вам те­ле­ви­зо­ра, ко­га­то на­г­ло в очи­те ме лъ­жат де­ма­го­зи­те...

- Тво­я­та съ­п­ру­га Еле­на Аза­ло­ва те пи­та: "Фо­ри, ако от­к­ри­еш в не­бо­с­во­да но­ва зве­з­да, как ще я на­ре­чеш?"

- "По­се­ще­ние на мла­да да­ма".

- Пи­ар­ка­та на те­а­тъ­ра Де­си То­до­ро­ва ти за­да­ва въ­п­ро­са: "Фо­ри, ка­к­во е пър­во­то не­що, за ко­е­то си ми­с­лиш, щом от­во­риш очи?"

- Де­нят за­по­ч­ва и... си по­д­ре­ж­дам за­да­чи­те.

- Ше­фът на Ан­сам­бъл "За­гор­че" Ве­не­лин Кръ­с­тев ка­за, че се по­з­д­ра­вя­ва­те с из­ра­за: "Ки­пи без­с­ми­с­лен труд" и по­мо­ли да да­деш ну­ж­но­то обя­с­не­ние.

- Че­с­то оно­ва, ко­е­то вър­шим, на пър­ви план се ока­з­ва без­с­ми­с­ле­но, но ви­на­ги на­д­г­ра­ж­да, за да се по­лу­чи, ка­к­то ка­з­ва­ше Апо­с­тол Ка­ра­ми­тев, сле­д­ва­ща­та де­се­та ро­ля. Мно­го от хо­ра­та, ко­и­то не по­з­на­ват спе­ци­фи­ка­та на те­а­тъ­ра ни, ка­з­ват: ка­к­во тол­ко­ва пра­ви­те, как се из­мо­ря­ва­те... За дру­ги тру­дът ни се из­чер­п­ва с дъл­гия текст, кой­то тря­б­ва да на­у­чим. Не се ви­ж­да кол­ко енер­гия се хвър­ля, до­ка­то жи­во­тът, опи­сан в пи­е­са­та, ожи­вее на сце­на­та... По­ня­ко­га се вър­тим дъл­го в ста­я­та, до­ка­то на­ме­рим из­хо­да, а той е ед­на вра­та, ко­я­то че­с­то не ви­ж­да­ме.

- Ди­ре­к­то­рът на Ку­к­ле­ния те­а­тър Да­рин Пе­т­ков пи­та с ка­к­во ку­к­ле­но­то из­ку­с­т­во Ви е обо­га­ти­ло и кои са лю­би­ми­те Ви изи­г­ра­ни ро­ли.

- Ку­к­ле­ни­ят те­а­тър бе­ше но­во пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во и съ­з­да­ва­не на уме­ния в един друг свят. А ро­ля­та е Дъл­го­но­с­ко. Ед­но от пре­д­с­та­в­ле­ни­я­та, в ко­е­то най-мно­го съм иг­рал, е "Зве­з­ди­ч­ко", "Мом­че и вя­тър"... За 7-те го­ди­ни в ку­к­ли­те бях на три фе­с­ти­ва­ла "Зла­тен дел­фин"...

- Пе­тер Ми­тев Ви пи­та коя му­за пре­д­по­чи­та­те - Мел­по­ме­на (раз­би­рай Еле­на) или Та­лия (Ан­на-Ма­рия)?

- И две­те са ми скъ­пи. Еле­на - за по­д­к­ре­па­та през вси­ч­ки­те те­зи бли­зо 20 го­ди­ни, в ко­и­то сме за­е­д­но - ка­то при­я­тел, ко­ле­га, лю­би­ма, съ­п­ру­га, май­ка. По­же­ла­вам все­ки­му да сре­щ­не та­къв чо­век в жи­во­та си. Ан­на-Ма­рия е най-сви­д­но­то ми съ­з­да­ние. Ка­те­го­ри­ч­но и две­те му­зи.

- Ка­к­ви са на­ме­ре­ни­я­та Ви за вто­ра­та по­ло­ви­на от жи­во­та?

- Го­ре-до­лу съ­щи­те, ка­к­ви­то и се­га. Към края на пър­ва­та по­ло­ви­на на­п­ра­вих ед­на спе­ци­а­ли­за­ция по ре­жи­су­ра и ми се ще да по­ра­бо­тя и от дру­га­та стра­на на за­ве­са­та. Дай Бо­же да се слу­чат ин­те­ре­с­ни пре­д­ло­же­ния и в ки­но­то. И най-ва­ж­но е да е здра­ве и жи­вот.

Ро­си­ца РАН­ЧЕ­ВА

вестник "НАЦИОНАЛНА БИЗНЕС ПОЩА"