Дон Жуан - световноизвестният любовчия

Дон Жуан винаги е бил апетитна примамка за писатели и композитори, за театрални и оперни постановчици. И всеки със своите открития в мита за севилския съблазнител, известен с половата си разюзденост, непрощаващ на жените, майстор да ги пленява и омагьосва с неотразимия си чар. Митологичен модел на мъжа прелъстител, без скрупули в любовта и без каквито и да е задръжки и ангажименти. Но, ако нещата бяха само в сферата на приключенията на този световноизвестен любовчия, нещата нямаше да бъдат толкова вековечни. Още през 1630 г. Тирсо де Молина пише своята пиеса “Севилският измамник” (твърде назидателно и нравоучително). Молиер в своя “Дон Жуан или Каменният гост” търси възмездието и пр. През 1953 г. швейцарецът Макс Фриш, известен белетрист и драматург, топва перото си и написва своята пиеса “Дон Жуан или Любовта към геометрията”, с което нещата вече добиват друго внушение. В свое есе авторът пише:

“Ако живееше в наши дни, Дон Жуан (какъвто аз си го представям) би се занимавал навярно с ядрена физика, за да познае истината. И като атомен физик той рано или късно ще се изправи пред избора: смърт или капитулация - капитулация на онзи мъжки дух, който, останал самовластен, очевидно е готов да взриви мирозданието, щом придобие техническа възможност за това... Зад всеки Дон Жуан дебне скуката, макар и прикрита умело от безрасъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозявки, а с лудории - скука на духа, който жадува абсолютното, но се е убедил, че никога няма да го достигне...”

Виждате ли такъв Дон Жуан, атомен физик, днес в швейцарския център Церн с колайдъра да търси частицата на Бога? Боже, опази! Да, ама швейцарският драматург Макс Фриш се опасява точно от това да не се яви такъв самонадеен лигльо, готов да взриви Мирозданието. За щастие неговият Дон Жуан е само страстен любител на геометрията, с която задоволява своите духовни нужди и търси в нея хармонията със себе си и със света, въпреки двубоя с небето. Колкото до Ада, той ще го създаде като свой мит, в който ще скочи смело и ще се изгуби от света.

А колкото до нас, ние сме се нагледали и наслушали на измислени митове, глобални измами и откровени лъжи, които опасват като паяжина сегашния свят. Така че пиесата на Макс Фриш днес звучи твърде реално и ни ляга на сърце. Все пак не си мислете, че пред вас застава някакъв злодей измамник. Една сюрия вдовици зад прелъстителя са най-добрият начин да тръгне легендата за теб с края, който сам си съчинил.

Дон Жуан в изпълнението на Иван Калошев в постановката на Старозагорския драматичен театър е очарователен млад мъж със съвременна рефлексия в маниера, който се сили да изглежда праведен и честен, при това с изявено мъжко поведение. В крайна сметка той ще се оттласне от любовните си лудории, ще се ожени за бивша проститука, станала съпруга и наследница на богатството на херцог (Бог да го прости!).

Това е положението с любовта към геометрията, която не може да надкрачи любимото хоби (интелектуалец все пак). Няма значение дали през големите прозорци ще се наслаждаваш на прекрасна природна гледка или ще отправяш взор към сполучлив фототапет, при една капитулация работата е една и съща.

Иначе постановката като визия е пъстра, динамична, приятна за окото. За това допринасят професионално реализираните идеи на художничките Теодора Лазарова и Златна Михайлова. Рисунъкът е точен, изпълнението пълноценно, въпреки трудностите и несгодите да правиш театър по време на криза.

В актьорската трупа има млади свежарски попълнения и пълнокръвно изградени образи. Различните поколения влизат

помежду си в геометрична хармония. От една страна имаме опитните и обиграни актьори като Христофор Недков (Отец Диего и Епископа) и Стефан Делев (Дон Гонсало). Силвана Пишимарова (Миранда) може да изиграе и бурно емоционалната жрица на любовта и маниерната си херцогиня. Елена Азалова (Доня Елвира) е рефлективна, без да натрапва темперамента на своята героиня. Доня Ана на Ивелина Колева е едно особено приятно присъствие в сценичната кратина на спектакъла с очарователнато си личице и с премерените си жестове.

Галя Александрова (Селестина и статуята на Командора) “сръчква” спектакъла и му влива темперамент и сила. Стефан Борисов изгражда своя Лепорело без да се щади да го направи интересен и занимателен за зрителя до детайлите. Ще отбележим и актьорското участие на Димитър Карамалаков с умението му да гради характерни образи. Списъкът продължава със Светла Тодорова (Доня Инес), Димитър Митев и Цветомир Черкезов, братовчеди. Много народ на сцената - пъстро гъмжило, което ври и кипи.

Раенесансовата среда не може да мине без салонните танци на времето в постановка на хореографа Валерий Кондратцев. Всичко в крайна сметка следва палката на режисьора Веселин Димов, на когото е и музикалното оформление на спектакъла. Той е последен законодател на това, което трябва да излезе на сцената с въображение, но и със спазване на мярката, защото в този спектакъл има много за разказване.

Донка ЙОТОВА