"Бягащи странници"

от Алексей Казанцев

Превод СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА

Режисьор АЛЕКСАНДЪР СЪБЕВ

Сценография и костюми ЙОСИФ БОЖИЛОВ

Звукова среда МАРТИН КАРОВ

Участват актьорите: СВЕТЛА ТОДОРОВА - Инга, СИЛВАНА ПИШИМАРОВА - Надежда, ГЕРГАНА ДАНДАНОВА - Полина, ТИГРАН ТОРОСЯН - Дмитрий и СТЕФАН ДЕЛЕВ - Роман

Автора ...

Алексей Казанцев

режисьор, писател, драматург, преподавател и т.н.

Роден през 1945 г. в Москва.

Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет, след това в Драматическата студия при Централния детски театър. Играе на сцената на ЦДТ и там започва да се занимава с режисура. Учи режисура при светилата на руската сцена Георгий Товстоногов и Олег Ефремов. Работи като актьор и режисьор в различни театри на СССР.

Първата му пиеса “Антон и другите” (1975) е поставена през 1981 г. в Централния детски театър. Известността на драматург му носи написаната през 1978 г. “Старият дом”, която се превръща в една от легендарните пиеси на 70-те и 80-те години.

Следват пиесите: “Велики Буда, помогни им!” (1984), “Сънищата на Евгения” (1988), “Същата тази светлина” (1992), “Бягащи странници” (1996), “Братята и Лиза” (1998), “Ела при мен, Кремъл!” (2001) и др.

През 1993 г. А. Казанцев заедно с М. Рошчин основава авторитетното списание за съвременна руска драма “Драматург”. От 1998 двамата ръководят Центъра за драматургия и режисура, чиято основна цел е подпомагането на подрастващите театрални творци.   

Пиесата …

“Бягащи странници” (1996 г.) е една от последните пиеси на Казанцев.

Поставена е в Народен театър “Иван Вазов” от Н. Ламбрев (2006).

В драматичен театър “Гео Милев” – Ст. Загора се поставя за втори път в България

„Тази пиеса е едно от най-силните ми драматургични изживявания”.

                                                                                       Александър Събев

Сюжета …

Заплетените взаимоотношения между няколко жени и мъже, които се щурат, прескачат се, влизат и излизат от животите си в търсене на не-самота и на нещо, което да е истинско.

Спектакъла …

Спектакъл за взаимоотношенията и страховете на хората от „днешния ден”...

... трагедиите на преуспяващия в материално отношение свят, които не могат да бъдат подминавани повече.

Когато обществата се разпадат, хората в тях неизбежно се загубват …

… губят част от себе си…

Полина: „Нищо не разбирам … Нищо … Нищо не мога … Никой няма нужда от мен … Всичко е лъжа … Прегръщаш един, а той се оказва друг … Майка ти - не е майка … Баща ти - не е баща … Любимия ти - обича друга … Живееш като на сън … И наоколо само призраци… Защо е така … Като че ли някой е измисли всичко добре, а друг го е измислил наопаки… Но двамата са вътре в мен … „

За съвременната руска драматургия

За мен съвременната руска драматургия е не написаната българска драматургия. Проблемът идва от липсата на култивиран театрален вкус, какъвто в съвременна Русия, явно го има.

В съвременната руска драматургия, светът и човекът е усетен и конструиран по начин, по който мога да припозная днешната - „наша действителност”.