от Софокъл
сценичен вариант: Мария Донева
режисьор: Ивелин Керанов
сценография и костюми: Теодора Лазарова
хореограф: Валери Кондратцев
Действащи лица и изпълнители:
Креон: Станислав Станев - гост
Антигона: Ивелина Колева
Исмена: Светла Тодорова
Хемон: Павлин Танев
Тивански мъдрец : Стефан Борисов, Борис Тасков - гост
Снимки от репетиции:
АНТИГОНА
Едип
Съдбата си играе с градовете.
С едната си ръка ги надарява,
а с другата наказва. Изтерзани
от смърт и от предателства, от битки
и от греховни кървави победи,
тиванците строят наново Тива.
Едип града издигна и съсипа,
а после сам очите си избоде,
и сам, със дъщеря си Антигона,
сломен, от всички други изоставен,
прогонен, страшен, до смъртта си скита.
Остави във наследство власт и срам,
и двама сина – да делят престола.
След него Полиник и Етеокъл
въвлякоха града в борба за трона.
Към родното си място, озверен,
забравил уважение и вярност,
поведе Полиник могъщи войни,
за да убие и измести брат си.
Понеже грозно двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
Креон остана да владее царството
поради кръвното си родство с мъртвите.
И днес градът се люшка като кораб,
захвърлен без посока във морето.
Креон е сам, наследството му – тежко:
обезкървена от войни държава,
и хора без морал, но със надежди.
Едничката му сила е законът
във битка за града – срещу Съдбата.